Доктор Херман привършваше обяда със своя подчинен Ауст.
— Скъпи Ауст, все още нищо не знаем. Просто имаме една причина за безпокойство. Полицията може бързо да арестува и обвини някой гангстер, а Моренц да се върне навреме след греховния уикенд, прекаран с някое момиче на друго място, а не в Шварцвалд. Трябва да спомена, че незабавното му уволнение без право на пенсия е вън от всякакво съмнение. Но в този момент искам да се опиташ да го намериш. Остави една служителка от оперативния отдел при жена му, в случай, че той се обади по телефона. Избери какъвто искаш претекст за това. Аз ще се опитам да узная в какво състояние се намира полицейското му досие. Знаеш в кой хотел съм отседнал. Обади ми се, когато получиш новини.
Сам Маккрийди седеше на задния капак на рейндж роувъра, огрян от топлото слънце над река Заал и отпиваше кафе от плоска бутилка. Джонсън остави телефона. Беше провел разговор с Челтнъм, мощната подслушвателна станция в западната част на Англия.
— Нищо — подхвана той, — всичко е нормално. Никакви извънредни радиосъобщения в който и да е сектор: руския, на ЩАЗИ или на народната милиция. Само обичайните разговори.
Маккрийди погледна часовника си. Четири без десет. Бруно трябваше вече да се приближава към отбивката на запад от Ваймар. Беше му казал да отиде там с пет минути по-рано и да не чака повече от двадесет и пет минути, ако Смоленск не се появи. Трябваше да приеме това като отказ от срещата. Маккрийди се държеше спокойно пред Джонсън, но мразеше това очакване. Въображението му си правеше лоши шеги с него, изграждайки цяла поредица от събития, които биха могли да се случат на Моренц. За стотен път пресметна разписанието. Пет минути в очакване; руснакът предава пакета; десет минути, докато изчака руснакът да се измъкне. В четири и петнадесет — напускане. Пет минути, за да се прехвърли пакетът от вътрешността на якето в преградата под акумулатора; един час и четиридесет и пет минути път — трябваше да се появи около шест часа… Нова глътка кафе от бутилката.
Президентът на полицейското управление в Кьолн, Арним фон Щарнберг, слушаше мрачно доклада на младия комисар. Той беше придружен от Хартвиг от отдела за убийства и от Френкел, директор на криминалната полиция. И двамата старши служители бяха сметнали за необходимо да се обърнат направо към него. След като чу подробностите, той се съгласи, че са постъпили правилно. Този случай не беше просто нещо повече от убийство; той надхвърляше мащабите на Кьолн. Вече възнамеряваше да го предаде по-нагоре. Младият Шилер завърши.
— Ще пазите абсолютно мълчание относно всичко това, хер Шилер — погледна го фон Щарнберг. — Вие и вашият колега, помощник комисар Викерт. Разбирате, че кариерите ви зависят от това, нали? — Той се обърна към Хартвиг. — Същото се отнася за двамата специалисти по пръстови отпечатъци, които са видели помещението с камерата.
Той освободи Шилер и се обърна към двамата детективи.
— Докъде точно стигнахте с разследването?
Френкел кимна на Хартвиг, който извади едно тесте големи, силно контрастни фотографии.
— Ето, хер президент, сега разполагаме с куршумите, които са убили проститутката и нейния приятел. Трябва да намерим пистолета, от който са изстреляни тези куршуми. — Той почука две от фотографиите. — Само два куршума, по един във всяко тяло. На второ място, пръстовите отпечатъци. Имаше три различни отпечатъка в помещението с камерата. Два са от момичето и нейния сводник. Вярваме, че третият е на убиеца. Предполагаме също така, че той трябва да е бил този, който е откраднал двайсетте липсващи касети.
Никой от тримата не знаеше, че в действителност липсващите касети са двадесет и една. Моренц беше хвърлил двадесет и първата, тази с неговото участие, в Рейн в петък вечерта, а името му не присъстваше в списъка, тъй като представляваше твърде незначителен обект за изнудване.
— Къде са останалите шестдесет и една касети? — попита Фон Щарнберг.
— В моя личен сейф — отвърна Френкел.
— Моля да ги прехвърлите тук. Никой не бива да ги вижда.
Когато остана сам, фон Щарнберг проведе няколко разговора по телефона. Този следобед отговорността за случая се прехвърли нагоре по официалната йерархия по-бързо от скачаща маймунка по дърво. Кьолн предаде случая на провинциалната криминална полиция, намираща се в Дюселдорф, откъдето веднага го прехвърлиха на федералната криминална полиция във Висбаден. Охранявани лимузини, пренасящи шестдесетте и една касети и бележника, профучаваха от град на град. Във Висбаден процесът спря за малко, докато висши държавни служители обмисляха как да информират министъра на правосъдието в Бон — той беше следващото стъпало по стълбата. До този момент беше установена самоличността на всичките шестдесет и един сексуални атлети. Половината бяха само богати; другата половина бяха както заможни, така и с положение в обществото. Още по-лошо — между тях имаше шест сенатори и депутати от управляващата партия, плюс двама от опозицията, двама висши държавни служители и един армейски генерал. Това бяха само германците. Имаше двама чуждестранни дипломати на служба в Бон (единият от съюзническа държава), двама чуждестранни политици, посетили Германия, и един чиновник от Белия дом, близък до Роналд Рейгън.