Онези, чиито касети със заснетите лудории липсваха, също бяха идентифицирани. Списъкът включваше член на ръководството на управляващата партия, още един депутат (федерален), съдия (от Апелативния съд), друг висш офицер от армията (този път от военновъздушните сили), бирен магнат, разпознат от Хартвиг, както и един издигащ се млад министър. Отделно от тях присъстваше част от гордостта на индустриалния и търговският свят.
— Бизнесмените могат да бъдат подложени на присмех — каза мнението си един старши детектив от федералната криминална служба във Висбаден. — Ако те се опозорят, това засяга само тях. Но тази кучка се е специализирала в привличане на клиенти от върхушката.
Вътрешната разузнавателна служба беше информирана в късния следобед, както се изискваше от правилника. Не им разкриха всички имена, само историята на разследването и състоянието, до което бе достигнало. По ирония на съдбата главната квартира на вътрешното разузнаване се намира в Кьолн, там, откъдето всичко започна. Меморандумът по случая попадна на бюрото на висш офицер от контраразузнаването на име Йохан Принц.
Бруно Моренц караше бавно на запад по главен път №7. Намираше се на четири мили западно от Ваймар и на една миля от големите съветски казарми край Нора. Стигна до един завой, когато видя отбивката — точно там, където Маккрийди обясни, че се намира. Погледна часовника си; оставаха осем минути до четири часа. Пътят беше пуст. Намали скоростта, отби вляво в разширението и спря.
Според инструкциите, той слезе от колата, отвори багажника и извади комплекта с инструментите. Разтвори комплекта и го остави до предното ляво колело, така че да може да се вижда от преминаващите коли. След това освободи предния капак и го повдигна. Започна да му се гади. Край пътя имаше храсти и дървета и във въображението си той си представяше дебнещите агенти на ЩАЗИ, които очакваха да извършат двойния арест. Устата му беше пресъхнала, но потта се стичаше на ручейчета надолу по гърба.
Взе един гаечен ключ с необходимия размер и се наведе над двигателя. Маккрийди му бе показал как да разхлаби гайката, крепяща водната помпа към радиатора. Тънка струя вода започна да се процежда от помпата. Смени гаечния ключ с друг, който имаше различен размер и се опита безрезултатно да затегне отново гайката.
Минутите отминаваха. Хвърли поглед на часовника. Четири часът и шест минути. Къде се бавиш, по дяволите?, изхърка. Почти веднага чу как изскърцаха колелетата на спиращо превозно средство. Не се надигна. Руснакът трябваше да се приближи до него и да каже с акцент: Ако сте затруднен, може би аз имам по-добър комплект инструменти, след което да му подаде плоската дървена кутия, извадена от джипа. Съветският план за водене на бойни действия трябваше да се намира под гаечните ключове, в червено пластмасово покритие.
Залязващото слънце се покри от сянката на някой, който приближаваше. Човекът спря до него. Мълчеше. Моренц се изправи. Видя полицейска кола, паркирана няколко метра по-нататък. Един полицай в зелена униформа стоеше до отворената й врата. Другият се намираше до Моренц и разглеждаше с любопитство двигателя на БМВ-то.
Моренц изпита желание да повърне. Стомахът му отделяше интензивно киселина в организма. Почувства как му омекват коленете. Опита се да се стегне и почти залитна. Полицаят го погледна в очите.
— Някаква повреда ли има? — попита.
Разбира се, че това бе номер; с учтивост да се прикрие триумфът, въпросът дали нещо не е наред да предшества крясъците и виковете при арестуването. Моренц усети езика си залепнал за небцето.
— Мисля, че тече вода — каза.
Полицаят се наведе над радиатора и започна да го оглежда. Взе гаечния ключ от ръката на Моренц, посегна към комплекта с инструменти и се изправи с друг ключ.