— Този ще стане — каза.
Моренц го взе и затегна отново гайката. Водата спря да тече.
— Грешен номер ключ сте избрал — констатира полицаят. Гледаше с интерес вътрешното устройство на колата. Изглеждаше така, като че ли погледът му е насочен право в акумулатора. — Хубава кола — допълни. — Къде сте отседнал?
— В Йена — отвърна Моренц. — Трябва да се срещна с директора по продажбите в чужбина на „Цайс“ утре сутринта. Искам да закупя изделия за моята компания.
Полицаят кимна одобрително.
— Имаме много добри стоки, които произвеждаме в ГДР — каза той.
Това не беше вярно. Само едно предприятие в Източна Германия имаше продукция, която отговаряше на западните стандарти — заводите „Карл Цайс“.
— Какво правите тук?
— Исках да видя Ваймар… мемориала на Гьоте.
— Запътил сте се в погрешна посока. Ваймар е натам.
Полицаят посочи пътя зад Моренц. Един сиво-зелен съветски джип приближаваше към тях. Шофьорът, с очи засенчени от фуражката, погледна към Моренц, срещна погледа му за секунда, видя паркираната патрулна кола и отмина. Провал. Смоленск нямаше да се приближи повече.
— Да, така е. Взех погрешен завой вън от града. Търсех място, където да обърна, когато видях, че нещо не е наред с помпата.
Патрулната кола го последва до Ваймар. Там, при влизане в града, полицаите изчезнаха от погледа му. Моренц продължи към Йена, където отседна в хотел „Черната мечка“.
В осем часа Сам Маккрийди, който чакаше на хълма зад река Заал, прибра бинокъла си. Сгъстяващият се мрак направи невъзможно наблюдаването на източногерманския граничен пост и пътя зад него. Почувства се изтощен. Нещо непредвидено се беше случило оттатък минните заграждения и бодливата тел. Можеше да е нещо маловажно — спукана гума, задръстване на пътя… Малко вероятно. Може би неговият човек все още пътува на юг към границата. Може би Панкратин не се е появил на първата среща, лишен от възможност да намери джип или да се измъкне… Очакването винаги беше най-неприятната задача: да чакаш, без да знаеш дали не се е случило нещо лошо.
— Връщаме се долу на пътя — каза той на Джонсън. Така или иначе, оттук нищо не може да се види повече.
Той остави Джонсън в паркинга на франкенвалдската сервизна станция, от южната страна, но обърнат на север към границата. Джонсън щеше да седи там цяла вечер, очаквайки да се появи БМВ-то. Маккрийди спря един шофьор на камион, който отиваше в южна посока, обясни му, че колата му се е повредила, качи се и пропътува с него шест мили. Слезе на кръстовището при Мюнхберг, вървя около миля до малкия град и отседна в Брауншвайгер хоф. Носеше безжичния телефон в случай, че Джонсън пожелае да се свърже с него. Поръча си такси за шест часа сутринта.
Доктор Херман имаше един близък познат във вътрешното разузнаване. Преди години, работейки по скандала с личния секретар на канцлера Вили Бранд, който бе разкрит като източногермански агент, те се бяха запознали и си сътрудничеха. Същата вечер, в шест часа, доктор Херман позвъни в управлението на вътрешноразузнавателната служба в Кьолн и помоли да го свържат.
— Йохан? Обажда се Лотар Херман… Не, не съм. Намирам се в Кьолн. По работа, нали знаеш… Надявах се, че мога да те поканя на вечеря. Отлично. Добре, виж, отседнал съм в „Дом“. Защо не дойдеш тук в бара? Около осем часа? Ще те чакам.
Йохан Принц затвори телефона и се замисли какво ли беше довело Херман в Кьолн. Служебна проверка? Вероятно…
Херман и Принц седнаха на маса в ъгъла и поръчаха вечеря. До този момент те внимателно отбягваха сериозния разговор. След порцията раци Херман се приближи малко по-близо до целта.
— Предполагам, че са ти съобщили за случая с проститутката?
Принц остана изненадан. Кога беше успяло външното разузнаване да научи? Той получи папката в пет часа. Херман му се обади в шест, и то от Кьолн.
— Да — каза той. — Получих папката днес следобед.
Сега Херман се изненада. Защо бяха прехвърлили едно двойно убийство на контраразузнаването? Беше очаквал, че трябва да обясни случая на Принц, преди да го помоли за съдействие.
— Отвратителна история — промърмори той, когато донесоха печеното.
— Която се развива все по-зле — съгласи се Принц. — Бон не желае онези секскасети да излязат наяве.
Херман запази безразлично изражение на лицето си, но стомахът му се сви. Секскасети? Боже Господи, какви секскасети? Той си даде вид на леко изненадан и наля още вино.
— Нещата са отишли доста далеч, нали? Трябва да съм бил вън от офиса, когато са пристигнали последните подробности. Имаш ли нещо против да ме информираш?