Принц изпълни молбата му. Херман изгуби апетита си. Той усещаше не толкова благоуханието на бордото, колкото вонята на скандал с катастрофални размери.
— И все още никакви улики — промърмори той унило.
— Не много — съгласи се Принц. — Отделът за убийства получи заповед да изтегли всички свои хора от останалите дела, за да ги ангажира в този случай. Търсят, разбира се, пистолета и собственика на пръстовите отпечатъци.
Лотар Херман въздъхна.
— Питам се дали извършителят не може да бъде чужденец? — намекна той. Принц изгреба до дъно своя сладолед и остави лъжичката. Ухили се.
— Аха, сега ми става ясно. Нашето външно разузнаване проявява интерес?
Херман сви рамене пренебрежително.
— Скъпи приятелю, и двамата изпълняваме почти една и съща задача. Да пазим нашите работодатели — политиците…
Подобно на всички висши държавни служители, двамата мъже имаха мнение за своите политически господари, което рядко споделяха със самите политици.
— Имаме, разбира се, някои собствени данни — каза Херман. — Отпечатъци от пръсти на чужденци, които са попаднали на нашето внимание… Уви, нямаме копия от отпечатъците, които нашите приятели от криминалния отдел са открили…
— Можете да ги поискате официално — посочи Принц.
— Да, но защо да си отвличаме вниманието с неща, които вероятно няма да ни доведат доникъде? Сега, неофициално…
— Не обичам думата неофициално — намръщи се Принц.
— Нито аз, скъпи приятелю, но… нека сега отново… в името на старото приятелство. Имаш моята дума — ако открия нещо, то ще стигне право при тебе. Нека обединим усилията на двете ведомства. Ако не постигнем нищо, поне няма да сме причинили и вреда на следствието.
Принц се изправи.
— Добре, съгласен съм. В името на старото приятелство. Но само този път.
Напускайки хотела, той се чудеше какво по дяволите знае Херман или подозира, че не знае.
Сам Маккрийди седеше в бара на Брауншвайгер хоф в Мюнхберг и пиеше сам, втренчен в тъмната ламперия. Беше силно разтревожен. Отново и отново се питаше дали трябваше да изпраща Моренц. Нещо не беше наред с този човек. Лятна настинка? По-скоро грип. Но старият му приятел изглеждаше толкова нервен. Да е загубил самообладание? Не, не и старият Бруно. Той го беше правил много пъти преди това. Освен това бе чист — доколкото Маккрийди знаеше. Опита се да се оправдае. Не му остана време да намери по-млад човек. Но и Панкратин не би се показал пред някой, когото не познава. Той също залагаше живота си на карта. Ако беше отказал да изпрати Моренц, щяха да изгубят съветския план за водене на бойни действия. Нямаше избор… Но и не можеше да преодолее своята тревога.
Седемдесет мили по на север Бруно Моренц се намираше в бара на хотел „Черната мечка“ в Йена. Той също пиеше сам, и то твърде много.
Оттатък улицата можеше да се види главният вход на създадения преди векове Шилеров университет. Отпред имаше бюст на Карл Маркс. Надписът поясняваше, че Маркс е преподавал във философския факултет на университета през 1841 година. Моренц си представи какво би станало, ако брадатият философ беше умрял тогава. След това нямаше да може да отиде в Лондон и да напише „Капиталът“, а Моренц нямаше да преживява своята мъка толкова далеч от своя дом.
Сряда
В един часа сутринта, в хотел „Дом“ пристигна един подпечатан кафяв плик, предназначен за доктор Херман. Той бе все още буден. Пликът съдържаше три големи фотографии — две на различни деветмилиметрови куршуми и един на комплект отпечатъци от палец, показалец и длан. Той реши да не ги изпраща в Пулах, а да ги вземе сутринта със себе си. Ако малките драскотини по куршумите и линиите по отпечатъците съответстваха, щеше да изпадне в голямо затруднение. Ако само онзи кучи син Моренц можеше да се появи отнякъде… В девет часа преди обяд той взе първия самолет за Мюнхен.
В десет часа майор Ванавская, която се намираше в Берлин, провери отново местонахождението на човека, когото следеше. Казаха й, че се намира в гарнизона край Ерфурт. В шест часа вечерта ще отпътува за Потсдам, а на следващата сутрин ще лети обратно за Москва.
И аз ще бъда с теб, кучи сине, помисли си тя.
В единадесет и половина Моренц се надигна от масата в кафе-бара, където убиваше времето, и се запъти към колата. Беше небръснат, с разхлабена вратовръзка. Сива набола брада покриваше бузите и брадичката му. Нямаше вид на бизнесмен, който се е запътил да води преговори за оптически лещи в заседателната зала на заводите „Цайс“. Излезе внимателно от града, поемайки на запад към Ваймар.