Отбивката се намираше на три мили по-нататък. Тя беше по-голяма от вчерашната, засенчена от листати букови дървета, които се редуваха от двете страни на пътя. Срещу отбивката, разположено сред зеленината на дърветата, се намираше кафенето Мюлталперле. Наоколо бе безлюдно. Явно кафенето не гъмжеше от гости по това време. Той се отби в разширението в дванадесет без пет, извади комплекта с инструментите и отвори отново предния капак. Две минути след дванадесет часа се появи руският джип и спря до него. Мъжът, който слезе от колата, носеше провиснала памучна униформа и ботуши, високи до колената. Имаше нашивки на ефрейтор, а на главата си бе нахлупил фуражка. Той се запъти бавно към БМВ-то.
— Ако сте затруднен, може би аз имам по-добър комплект инструменти — каза. Постави дървената кутия върху цилиндровия блок и чукна със зацапания си палец кукичката, за да я отвори. Вътре се чу тракане на гаечни ключове.
— Е, Полтъргайст, как я караш напоследък? — промърмори той.
Устата на Моренц отново бе пресъхнала.
— Добре — бе отговорът.
След това събра ключовете в единия край. Пъхнатият в червено пластмасово покритие наръчник лежеше под тях. Руснакът взе един от ключовете и затегна разхлабената гайка. Моренц извади книгата и я напъха под лекия си дъждобран, притискайки я с лявата си ръка към тялото. Руснакът върна гаечните ключове на мястото им и затвори кутията.
— Трябва да тръгвам — каза тихо. — Дай ми десет минути, докато се измъкна. И покажи своята благодарност. Някой може да наблюдава.
Той се изправи, махна с дясната си ръка и се запъти обратно към джипа. Не беше изключил двигателя и той продължаваше да боботи. Моренц се надигна и махна след него.
— Благодаря — се провикна той. Джипът потегли обратно в посока към Ерфурт.
Изведнъж Моренц почувства слабост. Искаше да се махне от там колкото може по-скоро. Нуждаеше се от глътка алкохол. По-късно щеше да съблече дъждобрана и да постави книгата в преградата под акумулатора. Точно сега, обаче, се нуждаеше от глътка алкохол. Стискайки книгата под мишница, той пусна предния капак, хвърли инструментите в багажника, затвори го и се качи в колата. Плоската бутилка се намираше в жабката. Извади я и отпи жадно. Пет минути по-късно, с подобрено самочувствие, той обърна колата и потегли към Йена. Бе забелязал друга отбивка оттатък града, точно преди пътят да се свърже с аутобана, водещ към границата. Смяташе да спре там и да прехвърли книгата.
Катастрофата стана внезапно, не по негова вина. В предградието Щадтрода, на юг от Йена, един трабант изскочи ненадейно от страничен път, скрит от високите и грозни блокова на жилищния комплекс. Спря почти навреме, но рефлексите му бяха бавни. Мощното БМВ се вряза в задната част на малката кола.
Моренц бе обхванат от паника. Не е ли капан? Дали шофьорът на трабанта не е човек на ЩАЗИ? Мъжът излезе от колата, погледна смачканата задница и се запъти побеснял към БМВ-то. Имаше изпито лице и зъл поглед.
— Какво, по-дяволите, мислиш, че правиш? — закрещя той. — Проклети западняци, смятат, че могат да карат като луди…
На ревера на якето му се виждаше малката кръгла значка на Германската единна социалистическа партия. Партиен член. Моренц притисна с лявата си ръка книгата, за да не падне, излезе и извади пачка източногермански марки. Около тях започнаха да се събират хора.
— Вижте, съжалявам — каза той, — ще ви платя за щетите. Това трябва да е повече от достатъчно. Но аз наистина закъснявам много…
Разгневеният източногерманец погледна към парите. Пачката наистина беше дебела.
— Не е там работата — каза той, — трябваше да чакам четири години за тази кола.
— Парите ще стигнат за ремонта — обади се някакъв мъж, който стоеше наблизо.
— Не, изобщо няма да стигнат — отвърна пострадалият. — Ще трябва да се носи обратно в завода.
Тълпата около тях наброяваше вече двадесет човека. Животът тече скучно в един индустриален жилищен комплекс. А новото БМВ си заслужаваше да се види. В този момент пристигна полицейската кола. Обичайна проверка, но Моренц започна да трепери. Един от полицаите огледа щетите.
— Ще се оправи — каза той. — Не предпочитате ли да вземете парите?
Шофьорът на трабанта започна да отстъпва.
— Ами…
Другият полицай се приближи до Моренц.
— Документите, моля — нареди късо.
Моренц използва дясната си ръка, за да извади паспорта. Ръката му трепереше. Полицаят погледна към ръката, помътнелите очи, необръснатата брада.
— Вие сте пил — каза той. Подуши и потвърди съмненията си. — Идвате с нас, в участъка. Хайде, влизайте в колата…