Той започна да бута Моренц към полицейската кола, чийто двигател все още работеше. Вратата на шофьора стоеше отворена. В този момент Бруно Моренц окончателно рухна. Той все още държеше книгата под мишницата си. В полицейския участък щяха да я намерят във всички случаи. Замахна яростно със свободната си ръка назад и удари полицая по лицето, събаряйки го на земята.
След това скочи в патрулната кола, включи на скорост и потегли. Насочи се в погрешна посока — на север, обратно към Йена. Другият полицай, зашеметен, успя да даде четири изстрела с пистолета си. Три от тях пропуснаха целта. Патрулната кола свърна напосоки зад един ъгъл и изчезна. От резервоара, улучен с четвъртия куршум, изтичаше гориво.
4.
Двамата полицаи реагираха бавно, смаяни от случилото се. Нито подготовката, нито предишният им опит ги бяха приучили на такова гражданско неподчинение. Те бяха публично нападнати и унижени пред цяла тълпа от хора и се намираха вън от себе си от ярост. Размениха си доста крясъци, преди да решат какво да правят.
Офицерът, който не бе пострадал, остави своя колега на местопроизшествието и се запъти към полицейския участък. Двамата не разполагаха с лични радиостанции, защото бяха свикнали да осъществяват връзка с управлението по радиостанцията в колата. Призивите към тълпата да им се помогне с домашен телефон, срещнаха отказ. Представителите на работническата класа не притежаваха телефони.
Партийният член със смачкания трабант попита дали е свободен и бе арестуван незабавно от пострадалия полицай, който възприемаше всички наоколо като възможни участници в заговора.
Неговият колега, който крачеше по пътя за Йена, забеляза един вартбург, махна му да спре с пистолета и му заповяда да го отведе право в полицейския участък, намиращ се в центъра на града. Една миля по-нататък те забелязаха полицейска кола, която идваше срещу тях. Полицаят във вартбурга замаха като обезумял на колегите си да спрат, след което им обясни какво се бе случило.
С помощта на радиостанцията в полицейската кола се свързаха с преките си началници и обясниха естеството на извършените престъпления. Заповядаха им да докладват незабавно в полицейското управление. Междувременно, като подкрепление на мястото на катастрофата, бяха изпратени други полицейски коли.
Разговорът с управлението бе регистриран в 12.35 часа. Той бе засечен високо в планините Харц, намиращи се от другата страна на границата, от британска подслушвателна станция с кодовото наименование Архимед.
В един часа следобед доктор Лотар Херман вдигна телефона от своето бюро в Пулах и получи очакваното съобщение от балистичната лаборатория в съседната сграда. Лабораторията се намираше близо до арсенала и стрелбището и имаше практиката не само да отбелязва серийния номер на оръжието, което зачисляваха на някой оперативен работник, но и да стрелят два пъти от него в една изолирана стая, след което да приберат и да съхраняват куршумите.
Техникът би предпочел да получи истинските куршуми, извадени от труповете в Кьолн, но трябваше да се примири с фотографиите. Цевите от един вид оръжие се различават значително една от друга. При изстрелването на куршум всяка цев оставя миниатюрни драскотини по него. Те са подобни на пръстовите отпечатъци. Техникът сравни драскотините по двата куршума, които все още пазеше от пистолета Валтер ППК, зачислен преди десет години, с тези от получените фотографии.
— Пълно съвпадение? Разбирам. Благодаря ви — изрече доктор Херман. Той позвъни на секцията за пръстови отпечатъци — външното разузнаване съхраняваше пълен комплект отпечатъци от собствените си служители — получи същия отговор. Нищо друго не можеше да направи; трябваше да доложи за това на самия генерален директор.
Последва една от най-трудните срещи в неговата кариера. Генералният директор държеше много на ефективността и имиджа на своята служба както в коридорите на властта в Бон, така и сред общността на западните разузнавателни служба. Новината, която Херман донесе, му подейства като удар с юмрук. Той пофлиртува малко с идеята да загубят куршумите-образци и отпечатъците на Моренц, но бързо се отказа. Рано или късно полицията щеше да залови Моренц и лабораторните техници щяха да бъдат призовани в съда — това би направило скандала още по-голям.
Външноразузнавателната служба в Германия отговаря за своите действия само пред кабинета на канцлера. Генералният директор знаеше, че рано или късно ще трябва да докладва там новината за скандала. Тази мисъл не му харесваше.
— Намерете го — заповяда той на Херман. — Намерете го бързо и вземете обратно онези касети.