— Той е рухнал — подхвърли Джонсън, — загубил е самообладание.
— За Бога, той плачеше като дете — изрече Маккрийди.
— Изпаднал е в пълна нервна криза. Каза ми нещо, което не разбирам. Какво по дяволите означаваше това нямах намерение да я убивам?
Джонсън се замисли.
— Той е от Кьолн, нали?
— Знаеш, че е оттам.
В действителност Джонсън не го знаеше. Известно му бе единствено, че взе Маккрийди от хотел „Холидей ин“, намиращ се до кьолнското летище. Той никога не беше виждал Полтъргайст. Нямаше нужда. Взе местния вестник и посочи един от двата главни материала на първа страница. Беше препечатка на статията на Гюнтер Браун от неговия кьолнски вестник. Заглавието, написано с големи букви, гласеше: ПРОСТИТУТКА И СВОДНИК УБИТИ В ЛЮБОВНО ГНЕЗДО. Маккрийди я прочете, остави обратно вестника и се загледа на север.
— О, Бруно, бедни приятелю, какво по дяволите си направил?
Пет минути по-късно се обади Архимед.
— Чухме това — каза дежурният офицер, — а също, предполагам, и всички останали. Съжалявам, той се е провалил, нали?
— Какви са последните новини? — попита Сам.
— Използват името Ханс Граубер — каза Архимед, — претърсват навсякъде в Южна Тюрингия. Употреба на алкохол, физическо насилие и кражба на полицейска кола. Колата, която е карал, е черно БМВ, нали? Пренесли са я в главния гараж на ЩАЗИ в Ерфурт. Изглежда всички останали негови вещи са конфискувани и предадени на ЩАЗИ.
— Точно по кое време е станала катастрофата? — попита Сам.
Дежурният офицер се посъветва с някого.
— Първото обаждане до полицията в Йена е дошло от минаваща патрулна кола. Докладвал е полицаят, който не е бил нападнат. Използвал е фразата преди пет минути. Записано е в 12.35.
— Благодаря ви — каза Маккрийди.
В осем часа в ерфуртския гараж един от механиците откри кухината под акумулатора. Други трима механици около него се трудеха над това, което бе останало от БМВ-то. Неговите седалки и тапицерия бяха нахвърляни по земята, колелата бяха измъкнати, а гумите обърнати с вътрешностите навън. Оставаше само шасито и именно там бе открита кухината. Механикът се обади на един мъж в цивилни дрехи, майор от ЩАЗИ. Двамата огледаха кухината и майорът кимна с глава.
— Шпионска кола — установи той.
Работата продължи, въпреки че нямаше вече много за търсене. Майорът се качи на горния етаж, откъдето се обади до управлението на Държавна сигурност в Източен Берлин. Свързаха го с Втори отдел, занимаващ се с контрашпионажа. Там случая пое самият директор на отдела, полковник Ото Вос. Той заповяда всичко, свързано със случая, да се пренесе в Източен Берлин. Всеки, който е виждал БМВ-то или неговия собственик, откакто са влезли в страната, започвайки с граничарите, да бъде доведен и разпитан подробно. Това по-късно щеше да включи персонала на хотел „Черната мечка“, патрулиращите, които бяха разглеждали черното БМВ, карайки успоредно с него по аутобана, двамата полицаи, които със своята намеса провалиха първата среща, и онези, чиято патрулна кола бе открадната.
Последната заповед на Вос бе свързана с прекратяването на всякакво споменаване на случая по радиостанции или незащитени телефонни линии. След като свърши тази работа, Вос се свърза по вътрешния телефон с Шести отдел „Гранични пунктове и летища“.
В десет часа вечерта Архимед телефонира за последен път на Маккрийди.
— Страхувам се, че всичко свърши — осведоми дежурният офицер. — Не, още не са го хванали, но ще го сторят. Изглежда, че са открили нещо в ерфуртския гараж. Интензивни радиосъобщения се предават кодирани между Ерфурт и Източен Берлин. Прекъснати са всякакви свободни разговори по радиоефира. А и всички гранични пунктове са в пълна готовност — броят на граничарите е удвоен, прожекторите по граничната полоса работят извънредно. Съжалявам.
Дори от хълма, където се намираше, Маккрийди можеше да види, че през последния час светещите фарове на колите, идващи от Източна Германия, ставаха все по-малко и по-раздалечени един от друг. Сигурно ги задържаха с часове под прожекторите, докато претърсваха всяка кола и камион така, че и мишка да не може да се скрие.
В десет и половина се обади Тимъти Едуардс.
— Виж, всички съжаляваме, но случаят приключи — каза той. — Трябва да се върнеш в Лондон веднага, Сам.
— Все още не са го заловили, трябва да остана тук. Мога да помогна с нещо. Още нищо не е свършило.