Всичко това, както и други дразнещи постъпки като нарушаване на правилника и самоволно напускане на работа, трудно можеше да очарова Министерството. Търпяха го на това място по една-единствена причина — работата му носеше реални резултати, операциите, които ръководеше, създаваха неразрешими проблеми за КГБ.
Сър Марк въздъхна, слезе от ягуара в подземния паркинг на Сенчъри Хаус и се изкачи с асансьора до канцеларията си на последния етаж. Не беше необходимо да предприема нищо в този момент. Сър Робърт Инглиш щеше да се посъветва със своите колеги и да представи правилник, който щеше да даде възможност на затруднения шеф на СИС да каже искрено, но със свито сърце:
— Нямам друг избор.
В началото на юни правилникът, или по-точно заповедта, пристигна от Външното министерство. Сър Марк извика двамата си заместници в своята канцелария.
— По дяволите, това не е справедливо — каза Базил Грей. — Не можеш ли да се противопоставиш?
— Този път не — отряза шефът. — Инглиш си е навирил носа, и както виждаш, останалите Четирима мъдреци го подкрепят.
Документът, който даде на двамата си съветници за проучване, беше образец на яснота и безпогрешна логика. В него се изтъкваше, че след 3 октомври Източна Германия, управлявана някога от най-твърдия и ефективен комунистически режим, ще престане официално да съществува. Нямаше да има повече посолство в Източен Берлин. Стената беше вече фарс, страшната тайна полиция ЩАЗИ беше разпусната напълно, а съветските войски се изтегляха. Област, която някога беше арена на широкомащабни операции от страна на СИС, щеше да загуби своето значение.
Освен това, в ръководството пишеше, че Вацлав Хавел скоро щеше да вземе властта в Чехословакия и да реорганизира тамошните разузнавателни служби. Като се прибави и сгромолясването на комунистическите режими в Полша, Унгария и Румъния, наближаващото падане на властта в България, човек можеше приблизително да проумее облика на бъдещето.
— Добре — въздъхна Тимъти Едуардс, — трябва да се примирим, че няма да развиваме операциите, които бяхме свикнали да правим в Източна Европа и да използваме толкова хора там. Техните доводи са разумни.
— Колко любезно от твоя страна е да го кажеш — усмихна се шефът.
Първата му заповед, когато го назначиха на този пост през януари, беше да издигне Базил Грей за свой заместник. Тимъти Едуардс му остана в наследство от предишния шеф. Знаеше, че Едуардс се стреми отчаяно да заеме мястото му след три години; знаеше също, че няма никакво намерение да го препоръчва. Не че Едуардс беше глупав. Точно обратното; той се справяше блестящо, но…
— Те не споменават за другите опасности — промърмори Грей. — Нито дума за международния тероризъм, за търговията с наркотици, за частните армии… И нито дума за разпространението на оръжията за масово поразяване.
В своя доклад, СИС през деветдесетте години, който сър Робърт Инглиш беше прочел и без съмнение одобрил, сър Марк постави ударението върху промяната на глобалните заплахи, а не върху отслабването им. Най-опасна бе пролиферацията — диктатори от Третия свят, някои от които психически неуравновесени, трупаха огромни арсенали от оръжие; не остарели единици, както в предишните години, а високотехнологично модерно оборудване, ракети, химически и бактериологични бойни глави, дори и ядрени заряди. Документът на външното министерство предателски повърхностно засягаше тези проблеми.
— Какво ще стане сега? — попита Тимъти Едуардс.
— Става това — отвърна тихо шефът, — че сме изправени пред смяна на хората — нашите хора.
Искаше да каже, че опитните войници от Студената война, ветераните, които ръководеха операциите на СИС, нейните активни действия, мрежите от агенти вън от посолствата на изток от Желязната завеса, трябваше да се върнат обратно без работа. Щяха да ги сменят, разбира се, но с по-млади професионалисти, които можеха да се смесят с персонала на посолствата, без да дразнят появяващите се демокрации отвъд Берлинската стена. Вербуването на нови хора щеше да продължи, но проблемът с ветераните оставаше. Какво да правят с тях? Имаше само един отговор — да ги пенсионират.
— Ще трябва да създадем прецедент — каза сър Марк. — Един прецедент, който да разчисти пътя за безболезнено пенсиониране на останалите.
— Имаш ли някой предвид? — попита Грей.
— Сър Робърт Инглиш има. Сам Маккрийди.