— Разбирам — кимна Маккрийди, — много съм ви благодарен.
Зигфрид и Маккрийди потеглиха в един часа за бавния, двучасов преход с кола през планините. Курцлингер стоеше на стъпалото на входната врата.
— Пази момчето ми — каза той, — правя това само заради едно друго момче, което Вос ми отне преди много години.
— Ако успееш да преминеш — каза Зигфрид, докато пътуваха, — извърви пеша шестте мили до Нордхаузен. Заобиколи Елрих — там е пълно с граничари и техните кучета ще лаят. Вземи влака от Нордхаузен на юг за Ерфурт и оттам автобуса за Ваймар. С тях пътуват много работници.
Те преминаха тихо през спящото градче Бад Закса и оставиха колата в покрайнините. Зигфрид стоеше в тъмнината с компас и фенерче. Когато се ориентира, той се гмурна в боровата гора, насочвайки се на изток. Маккрийди го последва.
Четири часа по-рано майор Ванавская се изправи лице в лице с полковник Вос в неговия кабинет.
— Според сестра му има едно място край Ваймар, където би могъл да се скрие.
Тя разказа за евакуацията на Бруно Моренц по време на войната.
— Ферма? — каза Вос. — Коя ферма? Има стотици в тази област.
— Тя не знаеше името. Каза само това, че отстои на не повече от десет мили от Ваймар. Свийте вашия обръч, полковник. Доведете войски. До края на деня ще го заловите.
Полковник Вос се обади на Отдел тринадесети — разузнавателната и контраразузнавателна служба на народната армия, съкратено НВА. От щабквартирата на НВА край Карлсхорст реагираха бързо и преди зазоряване камионите започнаха да се придвижват на юг към Ваймар.
— Кръгът е очертан — каза Вос в полунощ. — Войските ще тръгнат от Ваймар и ще се движат навън, разпръсквайки се по сектори. Ще претърсят всяка ферма, краварник, хамбар, склад и кочина, докато не достигнат границите на десетмилната зона. Надявам се да излезете права, майор Ванавская. Твърде много хора ангажирахме в тази работа.
В малките часове на нощта той потегли с личния си автомобил в южна посока. Майор Ванавская го придружаваше. Претърсването трябваше да започне на зазоряване.
6.
Зигфрид лежеше по корем до последната редица дървета и изучаваше тъмните контури на горския масив, който бе отдалечен на триста ярда и маркираше източногерманската граница. Маккрийди лежеше до него. Бяха стигнали дотам в три часа сутринта.
Пет години по-рано Зигфрид бе прокарал в тъмнината своя проход от основата на един много висок бор, намиращ се в източната страна, в посока към светлеещата бяла скала, разположена високо на хълмистия склон от западната страна. Той бе виждал скалата от изток, бледо очертаваща се в мрака преди зазоряване. Не бе предвидил, че някога ще се връща по обратния път. Сега скалата се намираше високо над него, скрита от дърветата. Можеше да я види само ако навлязат дълбоко в граничната полоса. Той прецени по най-добрия начин местоположението на прохода, измина с пълзене последните десет ярда на западногерманската територия и започна да прорязва тихо дупка в телената мрежа.
Когато свърши, се обърна и махна на Маккрийди с ръка. Той също излезе пълзешком от прикритието на дърветата, насочвайки се към мрежата. Петте минути бе прекарал в изучаване местоположението на източногерманските наблюдателници и движението на техните прожектори. Зигфрид беше избрал това място добре — по средата между две от вишките. Допълнително преимущество им даваха израсналите сред тревата с няколко фута борови дръвчета, които препречваха пътя на светлината на единия от прожекторите.
Другият прожектор осветяваше ясно пътечката, по която възнамеряваха да минат, но човекът зад него бе или изморен, или отегчен, защото го изключваше в продължение на минути. Когато светлината се появяваше отново, тя винаги се насочваше в противоположна страна. След това бавно обхождаше пространството до тяхната пътечка, връщаше се обратно и изчезваше. Ако операторът запазеше тази последователност, те щяха да имат неколкосекундно предупреждение.
Зигфрид направи рязко движение с главата си и се провря в дупката. Маккрийди го последва, дърпайки зебловия си сак. Германецът се обърна и придърпа срязаните краища на мрежата. Пролуката можеше да се забележи от близко разстояние, но граничарите никога не пресичаха тясната ивица, за да проверяват мрежата, освен ако не са видели отдалеч някой отвор. Те също не обичаха минните полета.
Изкушаващо бе да пробягат през неколкостотинте ядра разорана полоса, сега гъсто обрасла с трева, магарешки бодили и коприва. Но можеше да има опънати жици за препъване, свързани с алармена система. По-сигурно бе да се пълзи. Те започнаха да пълзят. По средата на разстоянието дръвчетата ги прикриха от светлината на прожектора отляво, но този от дясната им страна се включи и лъчът започна да приближава към тях. Двамата мъже замръзнаха на място в своите зелени маскировъчни дрехи и легнаха по корем. Бяха почернили лицата и ръцете си, Зигфрид с паста за обувки, а Маккрийди — с пепел от корк, която щеше да се измие по-лесно от другата страна.