— А ако ме заловят по една или друга причина и аз ви издам.
За първи път тя се усмихна.
— Млади човече, когато си на осемдесет и осем години, не могат да ти направят нищо повече от това, което милостивият Господ ще ти стори в най-скоро време. Защо дойдохте при мен?
— Бруно Моренц. Спомняте ли си за него?
— О, да, помня го. Неприятности ли има?
— Да, фройлайн, намира се в много тежко положение. Той е тук, някъде наблизо. Дойде да изпълни една задача по моя молба. Но се разболя от мъка и разочарование. Пълно нервно разстройство. Сега се крие някъде навън, в този район. Нуждае се от помощ.
— Полицията, всички тези войници… Бруно ли търсят?
— Да. Ако мога да достигна първи до него, може би ще успея да му помогна. Да го отведа навреме.
— Защо дойдохте при мене?
— Неговата сестра в Лондон каза, че й е разправял твърде малко за двете си години тук по време на войната. Само това, че е бил много нещастен и единственият му приятел е била неговата учителка, фройлайн Нойман.
Тя заклати тялото си напред-назад и за известно време в стаята се възцари тишина.
— Бедният Бруно — промълви тя накрая, — бедният, наплашен Бруно. Винаги така наплашен. От виковете и от болката.
— Защо бе такъв, фройлайн Нойман?
— Той дойде от социалдемократическо семейство в Хамбург. Баща му бе загинал при бомбардировките, но трябва да е направил някоя отрицателна забележка за Хитлер в своя дом преди да умре. Бруно бе настанен при един фермер вън от града — брутален мъж, който пиеше много. Освен това ревностен нацист. Една вечер Бруно трябва да е казал нещо, което е чул от своя баща. Фермерът свалил колана и жестоко го набил. След това го е наказвал още много пъти. Бруно често бягаше от него.
— Къде се криеше той, фройлайн? Моля ви, кажете.
— В плевника. Веднъж ми го показа. Бях отишла във фермата, за да се опитам да омилостивя стопанина. Имаше един плевник в далечния край на ливадата, встрани от къщата и останалите плевници. Бе направил дупка в сламените бали най-отгоре, до тавана. Беше свикнал да се катери там и да чака, докато фермерът не се укроти в пиянския си сън.
— Къде точно се намираше фермата?
— Селцето се нарича Марионхайм. Мисля, че е все още там. Представлява четири ферми, събрани на едно място. Сега всичките са колективизирани. Намира се между селата Обер и Нидер Грюнщат. Тръгнете по пътя за Ерфурт. Четири мили преди града завийте наляво. Там има пътепоказател. Едно време на него бе записано Мюлерова ферма, но сега може да са променили надписа. Възможно е да има само номер. Потърсете един плевник, отдалечен от останалите постройки на двеста метра, в края на ливадата. Мислите ли, че можете да му помогнете?
Маккрийди се изправи.
— Ако е там, фройлайн, ще се опитам. Кълна се, че ще се опитам. Благодаря ви за помощта.
Когато стигна до вратата, той се обърна.
— Казахте, че е имало три причини, за да ме сметнете за англичанин, но ми разкрихте само две от тях.
— О, да. Облечен сте като селянин, а споменахте че идвате от Берлин. Доколкото знам, там няма никакви ферми. Така че вие сте шпионин. Или работите за тях… — тя кимна с глава към прозореца, край който премина е грохот още един камион, — или… или за другата страна.
— Можех да бъда агент на ЩАЗИ.
Тя се усмихна отново.
— Не, мистър англичанин, спомням си британските офицери от 1945 година, малко преди да дойдат руснаците. Вие бяхте много по-учтиви.
Селският път, отделящ се от главното шосе, се намираше точно там, където тя посочи — наляво към плодородната селскостопанска земя между главния път №7 и аутобана Е–40. На малка табелка бе написано: ОБЕР ГРЮНЩАТ. Маккрийди зави с колелото по него и след една миля стигна до кръстопът.
Тук пътят се разделяше. Отляво лежеше Нидер Грюнщат. Можеше да види редицата от зелени униформи, които го заобикаляха. От двете му страни се простираха ниви с неприбрана царевица, висока пет фута. Наведе се ниско над кормилото на велосипеда и продължи надясно. Той заобиколи Обер Грюнщат и видя пред себе си още по-тесен път. След като измина половин миля по него, забеляза покривите на селски къщи и плевници, построени в стила, характерен за Тюрингия — с островърхи кули и големи врати, даващи достъп на каруците със сеното вътре в празните квадратни складове. Марионхайм.
Не искаше да минава през селцето. Някои работници от фермите можеха да го забележат като непознат човек. Той скри велосипеда в царевицата и се покатери на една порта, за да огледа по-добре. От дясната му страна се виждаше висок плевник, направен от тухли и насмолени греди, стоящ настрана от главната група. Заобикаляйки селцето, Маккрийди започна да се провира през царевицата към него.