През пролуката, оттатък жълтеещите се на слънцето царевични кочани, зелените униформи се тълпяха около къщите и плевниците на Обер Грюнщат. Марионхайм чакаше своя ред.
— Бях на гости при фройлайн Нойман. Спомняш ли си фройлайн Нойман? Тя е добра жена.
— Да, добра жена. Тя може да знае къде съм, но никога няма да им каже.
— Никога, Бруно. Никога. Каза, че ти е дала домашна работа. Иска да я види, за да ти постави оценка.
Моренц разкопча дъждобрана и извади една дебела, сложена в червен калъф книга. На калъфа имаше нарисувани позлатени сърп и чук. Вратовръзката на Моренц беше разхлабена, а около шията му на едно парче канап висеше някакъв ключ. Маккрийди взе книгата.
— Жаден съм, Сам.
Маккрийди извади от вътрешния си джоб малка плоска бутилка и му я подаде. Моренц жадно отпи от уискито. Маккрийди погледна през пролуката. Войниците бяха привършили с Обер Грюнщат. Някои се приближаваха по пътя, други вървяха ветрилообразно през нивите.
— Ще остана тук, Сам — заяви Моренц.
— Добре — кимна Маккрийди, — така да бъде. Довиждане, стари приятелю. Спи непробудно. Никой повече няма да ти причинява болка.
— Никога повече — промърмори мъжът и заспа. Маккрийди се надигаше, когато забеляза пробляскващия ключ на гърдите на Моренц. Дръпна го с връвта оттам, пъхна книгата в сака, спусна се надолу по стълбата и потъна в царевичната нива. Две минути по-късно обръчът се затвори. Беше точно по обяд.
Отне му дванадесет часа, за да се добере обратно до гигантския бор на границата край Елрих. Той се преоблече в маскировъчната дреха и изчака скрит под дърветата до три и половина. Тогава светна с фенерчето три пъти по посока на бялата скала оттатък границата и запълзя под телените заграждения, през минното поле и разораната полоса. Зигфрид го очакваше до телената мрежа.
По пътя обратно за Гослар Маккрийди извади ключа, който бе взел от Бруно Моренц. На обратната му страна имаше надпис: ЛЕТИЩЕ КЬОЛН.
Сбогува се с Курцлингер и Зигфрид след кратка закуска и пое с колата в югозападна посока, вместо на север към Хановер.
В един часа следобед войниците се свързаха с полковник Волф, който пристигна в служебна кола заедно с една дама в цивилно облекло. Те се качиха по стълбата и огледаха тялото в сламата. Войниците обърнаха всичко в плевника, но не откриха никаква следа от някакъв писмен документ, още по-малко от дебела книга. Но така или иначе, тогава те не знаеха какво търсят.
Един от тях измъкна малка плоска бутилка от ръката на мъртвеца и я подаде на полковник Вос. Той я помириса и промърмори: цианид. Майор Ванавская я взе и я обърна обратно. На гърба беше написано: ХАРОДС, ЛОНДОН. Тя използва един твърде неприличен израз. Въпреки че слабо знаеше руски език, той разбра смисъла му, като мамка ти…
Неделя
По обяд Маккрийди влезе в Кьолнското летище, точно навреме за полета от един часа. Той смени билета за полета Хановер-Лондон, остави багажа си на гардероб и се запъти към металните шкафчета, наредени в единия край на голямата зала. Извади стоманения ключ и го мушна в номер четиридесет и седем. Вътре имаше черна брезентова чанта. Издърпа я оттам.
— Смятам да взема чантата, благодаря ви, хер Маккрийди.
Той се обърна. Заместник-шефът на оперативния отдел на германската разузнавателна служба стоеше на десетина фута от него. Двама едри мъжаги се навъртаха малко по-нататък. Единият чоплеше ноктите си, а другият разглеждаше тавана, сякаш търсеше пукнатини в него.
— Но това сте вие, доктор Херман. Колко се радвам да ви видя отново. И какво ви носи в Кьолн?
— Чантата… ако обичате, мистър Маккрийди.
Чантата премина в неговите ръце. Херман я подаде на единия от помощниците. Можеше да си позволи да бъде сърдечен.
— Елате, мистър Маккрийди, ние, германците, сме гостоприемни хора. Нека да ви придружа до самолета. Не бихте желал да го изпуснете, нали?
Те се запътиха към паспортния контрол.
— Някакъв мой колега… — намекна многозначително Херман.
— Той няма да се върне, доктор Херман.
— Ах, горкият човек. Но може би така е по-добре.
Стигнаха до пропуска. Доктор Херман извади една карта, показа я на служителите и те бяха пропуснати да преминат. Маккрийди бе придружен до самолетната врата.