Офицерите се въртяха наоколо или стояха неподвижно, заемайки позите, характерни за наблюдаващи офицери по целия свят. Някои разузнаваха картите, защитени от пластмасово покритие, върху които по-късно щяха да нанасят с рапидографи своите забележки. Други оглеждаха терена в далечината с помощта на мощни бинокли. Трети разговаряха помежду си със сериозен вид.
В центъра на групата се намираше старшият британски генерал, командващ Южния военен окръг. До него стоеше личният му гост, най-старшият по чин генерал от чужденците. Леко изнесен зад тях, помежду им бе застанал един млад и интелигентен офицер, току-що завършил езиков институт, който превеждаше последователно думите на двамата мъже.
Групата британски офицери бе по-голяма — малко над тридесет човека. Те всички си придаваха важност, осъзнавайки необичайността и значението на това събитие. До известна степен изглеждаха и предпазливи, неспособни да се отърсят съвсем от предишните си навици. Все още не бе изминала първата година от перестройката и въпреки че съветски офицери и преди бяха канени да наблюдават британски маневри в Германия, сега за пръв път идваха в сърцето на Англия като гости на британската армия. Старите навици умират трудно.
Руснаците се държаха също така важно като британците. Наброяваха седемнадесет души, всеки от които бе внимателно проучван и подбиран. Неколцина от тях владееха приемливо английски и го използваха в разговорите; петима го владееха отлично, но се правеха, че нищо не разбират.
Владеенето на английски не бе обаче най-важното качество при техния подбор. На първо място бе преценен техният опит. Всеки съветски офицер беше специалист в своята област, добре запознат с въоръжението на британската армия, нейната тактическа подготовка и структури. Бяха ги инструктирали не просто да слушат какво им се казва, още по-малко да го приемат за вярно; а внимателно да проучват, без да изпускат нищо и да докладват обратно каква е подготовката на британците, каква бойна техника са използвали, как са я използвали и, ако има такива, къде са слабите им места. Те пристигнаха предната вечер, след като прекараха по-голяма част от деня в своето посолство в Лондон. Първата вечеря в офицерската столова на Тидуъртската военна база протече твърде официално, дори малко напрегнато, но без инциденти. Шегите и песните щяха да дойдат по-късно, може би на втората или на третата вечер от техния престой. Руснаците съзнаваха, че сред тях има най-малко петима, които наблюдаваха останалите, а вероятно се следяха и помежду си.
Никой не спомена това на британската група, нито британците сметнаха за уместно да изтъкват, че сред техните собствени тридесет души присъстват четирима, които са в действителност от контраразузнаването. Те се намираха там само, за да наблюдават руснаците, а не своите съграждани.
Руската група включваше двама генерали, единият с отличителни знаци на моторизираните войски, а другият — от бронирания корпус; един полковник от генералния щаб; полковник, майор и капитан от военното разузнаване, които бяха явни, т.е. признаваха, че са от военното разузнаване; един полковник от военновъздушните сили, под чиято разгърдена куртка можеше да се види фланелка на сини и бели райета — отличителен белег на специалните войски; полковник и капитан от пехотата, както и двама офицери със същия чин от бронетанкови войски. В добавка присъстваха един подполковник от оперативния щаб, заедно с един майор и двама капитани, както и полковник и майор от свързочните войски. Съветското военно разузнаване е известно като ГРУ и тримата обявени офицери от ГРУ носеха отличителните знаци на своята служба. Само те знаеха, че майорът от свързочните войски и един от капитаните от оперативния щаб също бяха от военното контраразузнаване. Никой от останалите руснаци, нито британците го знаеха.
Британците от своя страна не сметнаха за необходимо да известят руснаците, че двадесет оперативни работници от службата за сигурност се намираха в офицерската столова на Тидуърт и щяха да останат, докато съветската делегация не отлети от Лондон за Москва на третата сутрин от своето пребиваване. Тези филери в момента се грижеха за тревните площи и цветните лехи или лъскаха месинговите плотове на полевите кухни. През нощта щяха да наблюдават на смени офицерската сграда, разпръснати на удобни позиции в широк кръг около нея. Както шефът бе споменал на Генералния щаб на командващия Южен военен окръг на министерския брифинг няколко дена преди това: „Наистина предпочитаме да не изтървем някой от кучите синове“.