— Непрекъснато в тази страна има посетители, чужди сановници, които в края на деня, отрупан с преговори или официални срещи, имат нужда от разсейване… развлечение. Разбира се, нашите министри са щастливи да организират посещения в добри ресторанти, на концерт, на опера или на балет. Разбираш, нали?
Моренц кимна отново. Беше ясно точно като в мъгла.
— За съжаление, има някои, обикновено от арабските държави или от Африка, по-рядко от Европа, които съвсем ясно дават да се разбере, че биха предпочели да се радват на женска компания. Платена женска компания.
— Кол-гърлс — кимна Моренц.
— Накратко казано, да. И така, вместо важните чужденци да се обръщат към портиери и шофьори на таксита, да обикалят край витрините с червени фенери на Хорнщрасе или да се забъркват в неприятности в някой бар или нощен клуб, правителството предпочита да им предложи определен телефонен номер. Повярвай ми, скъпи Моренц, това се прави във всички столици по света. Ние не сме изключение.
— Ние ръководим проститутки? — попита Моренц.
Ауст беше шокиран.
— Ръководим? Разбира се, че не. Ние не ги ръководим. Ние не им плащаме. Клиентът прави това. Нито, трябва да подчертая, използваме каквато и да е информация, която бихме могли да получим, отнасяща се до навиците на някои от нашите важни посетители. Така нареченият сладък капан. Нашите конституционни закони и правила са съвсем ясни и не могат да се нарушават. Нека оставим тези капани на руснаците и… — той изсумтя — на французите.
Той взе три тънки папки от бюрото си и ги подаде на Моренц.
— Има три момичета. Различен физически тип. Моля те да се заемеш с тази работа, защото си зрял семеен мъж. Просто ги наглеждай бащински. Проверявай дали вземат редовно лекарства и поддържат външния си вид приличен. Информирай се дали не отсъстват или са в почивка. Накратко, дали са на разположение. И последно. При определени обстоятелства ще ти се обажда хер Якобсен. Не обръщай внимание на това, че гласът по телефона се променя, това винаги ще бъде хер Якобсен. Избери една от трите според вкусовете на клиента, които Якобсен ще ти разкрие, увери се, че е на разположение и установи време за визитата. След това Якобсен ще ти се обади отново за мястото и времето, което ще предаде и на клиента. После оставяме всичко на момичето и нейния посетител. Не е чак толкова тежка задача, нали? Няма да попречи на останалите ти задължения.
Моренц се надигна и се заклати тежко с папките в ръка. Чудесно, мислеше си той, след като напусна канцеларията. Тридесет години вярна служба, пет години до пенсия и накрая да се занимава с проститутки, служещи като примамка за чужденци, на които им дошло желанието да погуляят.
Ноември 1983 г.
Сам Маккрийди седеше в една затъмнена стая, дълбоко в подземието на Сенчъри Хаус в Лондон, Главната квартира на Британската разузнавателна служба, или СИС, често бъркана от пресата с MI–6 и наричана от посветените Фирмата. Той наблюдаваше трепкащия екран, на който масираната мощ (или част от нея) на Съветския съюз преминаваше в безкрайни редици по Червения площад. По традиция два големи парада се провеждаха на този площад: единият на Първи май, а другият по време на честването на Великата октомврийска социалистическа революция. Тя се празнуваше на седми ноември, а днес беше осми. Камерата остави боботещите танкове и показа редицата от лица на мавзолея на Ленин.
— Забави — каза Маккрийди.
Техникът от едната му страна протегна ръка към копчетата и панорамните кадри се забавиха. Империята на злото на президента Рейгън (той щеше да използва фразата по-късно) изглеждаше по-скоро като дом за престарели хора. В ледовития вятър изкривените старчески лица почти бяха изчезнали в яките на балтоните, чиито обърнати нагоре краища достигаха до сивите меки шапки.
Самият генерален секретар не беше там. Юрий В. Андропов, председател на КГБ от 1963 до 1978 година, който взе властта през 1982 година след продължителната агония на Леонид Брежнев, сам умираше бавно в клиниката на Политбюро край Кунцево. Не беше се показвал публично от предишния август и никога нямаше да се появи отново.
Черненко (който щеше да наследи Андропов след няколко месеца) стоеше най-отпред, заедно с Громико, Кириленко, Тихонов и партийния теоретик със строго лице Суслов. Министърът на отбраната, Устинов, се беше увил в маршалския шинел, окичен с медали от брадичката до кръста, достатъчни, за да послужат като преграда срещу вятъра. Имаше и няколко по-млади — Гришин, ръководителят на Московската партийна организация, и Романов, шефът на Ленинград. В единия край стоеше най-младият от всички, все още аутсайдер — един набит мъж, който се казваше Горбачов.