Выбрать главу

— Вие кво искате? Да си сваля колана и да ви напердаша ли? — пита ги на английски, вероятно за сведение на Пери и Гейл, иначе сигурно би им говорил на руски.

При което едното от момчетата отговаря на английски, който е по-добър от бащиния:

— Но ти нямаш колан, папа.

Което е вече прекалено. Дима перва по-близкия от двамата така яко през лицето, че онзи се извръща почти кръгом на пейката, преди краката му да го спрат. Първият шамар е последван от втори, не по-малко звучен, със същата ръка, но адресиран до другия син, с което напомня на Гейл как ходи на лов за фазани със социално амбициозния си по-голям брат и богатите му приятели — дейност, която самата тя ненавижда — и брат й успява да постигне „ляв-десен“, тоест по един мъртъв фазан от всяка цев на ловната пушка.

— Но мен най-силно ме впечатли това, че те дори не извърнаха глави. Просто седяха и поемаха ударите — каза Пери учителският син.

Но най-странното, настояваше Гейл, бе колко дружелюбно продължи по-нататъшният им разговор.

— Искате ли урок по тенис с Марк след това? Или искате да вървите на вероучение у дома с майка си?

— Папа, нека да имаме урок, моля ти се — рече единият от двамата.

— Тогава престанете да врякате, или довечера ще останете без телешко от Кобе. Искате ли да вечеряте кобе бийф?

— Разбира се, папа.

— А ти, Виктор?

— Разбира се, папа.

— Ако искате да стреснете някого, стряскайте професора, а не проклетия си куц баща. Елате тук.

Пламенна мечешка прегръдка за всяко от момчетата, след което мачът тръгва към своя неизбежен край без по-нататъшни прекъсвания.

Поведението на Дима след загубата е направо гнусно. Не стига, че е благ, ами чак е трогнат до сълзи от възторг и благодарност. Първо настоява да притисне Пери в огромния си гръден кош — за който Пери се кълне, че бил от рогово вещество — в трикратната руска прегръдка. През което време сълзите се стичат по бузите му, а оттам, естествено, върху врата на Пери.

— Ти си проклет английски пример за честна игра, разбра ли, професоре? Проклет английски джентълмен, като в книгите. Обичам те, чуваш ли ме? Гейл! Я ела и ти тук. — Прегръдката му към Гейл е изпълнена с още повече благоговение — и е по-внимателна, за което тя му е благодарна. — Грижи се хубаво за тоя шибан тъпак, чуваш ли? В тениса никакъв го няма, но ей богу, у него има нещо дяволски джентълменско. Тоя е направо професор по феърплей, чуваш ли? — повтаря той мантрата, сякаш току-що я е измислил.

След което се извръща ядосано и започва да лае по мобифона, който бодигардът с бебешкото лице му е поднесъл.

Зрителите се изнизват бавно от корта. Двете момиченца държат Гейл да ги прегърне. Гейл с удоволствие им угажда. Един от синовете на Дима, с все още червена от шамара буза, провлачва „Яка игра, пич“ с американски акцент, докато минава покрай Пери на път за урока. Красивата Наташа се включва в шествието, понесла подвързаното в кожа томче. Пъхнала е палец да отбележи докъде е стигнала, когато са я прекъснали. Най-отзад, хванала Дима под ръка, върви Тамара, а архиепископският й православен кръст отразява вдигналото се на небосвода слънце. След приключването на играта накуцването на Дима е станало по-забележимо. Върви с опънато назад тяло, с издадена напред брадичка, изпъчил широките си рамене, сякаш е готов да посрещне всеки враг. Двамата бодигардове насочват групата надолу по виещата се каменна пътека. Зад хотела са се строили три минивана с черни прозорци, които ще ги откарат у дома. Последен си тръгва профито Марк.

— Великолепна игра, сър! — тупва той Пери по рамото. — Чудесни умения на корта. Със съвсем лек недостатък на бекхенда, ако ми простите забележката. Дали да не поработим малко върху този удар?

Застанали един до друг, Гейл и Пери наблюдават безмълвно как кортежът се отдалечава с друсане по изобилните дупки на главния път и се изгубва сред кедрите, които закриват от любопитни погледи къщата, наречена „Трите комина“.

Люк вдига глава от записките, които води. Като по заповед същото прави и Ивон. И двамата се усмихват. Гейл се стреми да избегне погледа на Люк, но това се оказва невъзможно, тъй като Люк я гледа право в очите.

— Добре, Гейл — казва делово. — Пак е ваш ред, ако не възразявате. Марк ви е досаждал. Но в същото време се оказва и източник на доста сведения. Какви други златни зрънца ще ни предложите по отношение на семейството на Дима? — При което така отмята двете си ръчички, сякаш подгонва кончето си към нови подвизи.