Избраната от Оли грозна, построена за даване под наем вила заемаше затворен между две пътеки триъгълник в тихия край на селото. Обикновено в зимните месеци я наемаше един немски ски клуб от равнинен район, но през лятото бе на разположение за всички платежоспособни наематели, били те теософи от Южна Африка, растафари от Норвегия или бедни дечица от областта Рур. Така че селото едва ли не задължително очакваше появата и на подобно невъобразимо семейство от хора несъвместими по възраст и произход. Нито един от тълпата влачещи се летни туристи не ги удостои дори с извръщане на глава; поне така твърдеше Оли, който прекарваше голяма част от свободното си време да наблюдава околността иззад завесите на прозорците по горния етаж.
Отвътре светът изглеждаше невъобразимо красив. Като погледне човек от най-горния етаж, вижда прославената долина Лаутербрунен; ако погледне нагоре, пред очите му блясва масивът Юнгфрау. Отпреде му се простират девствени пасища и залесени склонове. Погледната отвън обаче, вилата представляваше една архитектурна красота: пещероподобна, безхарактерна, анонимна и несимпатизираща на нищо около себе си, с бели измазани стени и селски разкрасяващи елементи, които само подчертаваха предградийните й аспирации.
И Люк се бе отдал на наблюдения. Докато Оли обикаляше за провизии и откъслечни местни клюки, вечно притесненият Люк търсеше да забележи подозрителни минувачи. Но колкото и да си отваряше очите, не забеляза нито един любопитен поглед към момиченцата в градината, които под напътствията на Гейл скачаха с новите си въженца или събираха иглики по поляната зад сградата с цел да ги запазят за вечни времена в бурканчетата от палмово нишесте саго, които Оли купуваше от супермаркета.
Забележки не предизвикваше дори намацаната с руж и напудрена възрастна дребна дама в траурни одежди и черни очила, която седеше неподвижна като кукла на балкона с ръце в скута. Такива образи са се срещали по швейцарските курорти от самото начало на туристическия бизнес. Та дори ако някой минувач мернеше вечер през пердетата как едър мъж с вълнена скиорска шапка седи приведен над шахматната дъска срещу двама подрастващи противници, а Пери им служи за рефер, докато Гейл и момиченцата гледат в другия ъгъл закупеното от „Фото Фриц“ дивиди — е, и да е нямала досега вилата вманиачени по шаха наематели, сега вече и такива си има. Какво ги интересува хората това, че в двубой срещу комбинирания ум на двамата му преждевременно развиващи се синове най-добрият перач на пари в света все още успява да им надделее?
И дори да видеха същите две подрастващи момчета в старателно разнообразеното им облекло да се катерят по стръмната скална пътека, водеща от задната им градина чак до билото на Менлихен, а отпреде им Пери да ги приканва да побързат, докато Алекс се кълне наум, че ей сега ще му счупи шибания врат, а Виктор твърди, че току-що е преборил с поглед истински възрастен елен, макар да става дума само за някаква си дива коза — че какво му е толкова необичайното на всичко това? Пери дори ги свърза в двойка. Намери им и една удобна скала с обратен наклон, взе под наем катерачески обувки, купи им въжета — и им обясни най-строго, че за катерача въжетата са нещо и лично, и свещено — и ги научи как се виси над пропаст, независимо че пропастта в случая бе само четириметрова.
А що се отнася до двете млади жени — и двете красиви, едната накъм шестнайсет, другата с десетина години по-голяма, — проснали се да четат книгите си върху шезлонгите под избегналия някак си булдозера на строителите разклонен явор, ако си швейцарец, вероятно ще ги погледнеш, а после ще се престориш, че не си; а ако си италианец, сигурно ще ги погледнеш и ще им изръкопляскаш. Но в никакъв случай няма да хукнеш към телефона и да зашепнеш на полицията, че току-що си зърнал как две подозрителни жени четат на сянка под явора.
Или поне така се увещаваше Люк, така се увещаваше и Оли, а кооптираните членове в групата за наблюдение на квартала Пери и Гейл се съгласяваха — като че имаха друг избор! — което ни най-малко не означаваше, че който и да било от тях, дори момиченцата, се е отърсил съвсем докрай от представата, че се крият и че живеят в надпревара с времето. Та когато на закуска с палачинките специалитет на Оли с бекон и кленов сироп Катя попиташе „Днес ли заминаваме за Англия?“, или Ирина почнеше да врънка, А-ма докога ще чакаме да тръгнем за Англия?“, и двете всъщност говореха от името на всички насядали около масата, като се започне от самия Люк — героя на групата благодарение на гипсираната му десница след падането му по стълбите в хотела му в Берн.