И от самото излитане не му остана на Пери конкретен спомен: мислеше си единствено, че би трябвало да звънне на Гейл и да й съобщи, че орелът е отлетял или нещо от този род, после да хване някой автобус или такси, или евентуално да тръгне пеш към града. Нямаше съвсем точна представа къде се намира спрямо центъра на Белп, ако такъв съществуваше. Когато се събуди, установи, че до него стои Оли, и се сети, че все пак има кой да го върне при Гейл и при останалото без баща семейство във Венген.
Самолетът излетя, Пери не помаха. Видя го как се издигна и веднага след това прави остър завой, тъй като аерогара „Белп“ е заобиколена от куп хълмове и малки планини, с които пилотите следва пъргаво да се съобразяват. А онези двамата го умееха. Чартърен полет от гражданската авиация, личеше по всичко.
Взрив изобщо не се чу. Или поне не достигна до слуха на Пери. Впоследствие съжаляваше за липсата на такъв. Единственият звук бе като от удар на ръка в ръкавица по боксова круша и дълга бяла светкавица, от която черните хълмове сякаш се втурнаха към него, а след това — абсолютно нищо, което да види или чуе чак до мига, в който воят на сирените на полиция, линейки и пожарни и присветващите им светлини не взеха да реагират на светлината, която бе угаснала.
Едно от съществуващите засега полуофициални заключения приписва всичко на повреда в бордовите уреди. Друго — на авария в двигател. Споменава се често и вероятността от небрежност от страна на безименен персонал по наземна поддръжка. Бедната аерогаричка „Белп“ отдавна е любим виновник в очите на авиационните експерти и никой не жали пръчката. Сигурно е имало и известни пропуски от страна на контролната кула. Двете експертни комисии така и не са успели да стигнат до единодушно заключение. Застрахователите вероятно ще се въздържат от изплащане на сумата до изясняването на причините. Овъглените трупове също озадачават разследващите. С двамата пилоти поначало не би трябвало да има проблеми: вярно е, че само чартърни полети са правили, но имат солиден летателен опит, трезви мъже, и двамата женени, никаква следа от забранени субстанции или алкохол, никакви петна в досиетата им, двете им жени си другаруват по съседски в Хароу, където и двете семейства живеят. С други думи — две трагедии, но за не повече от ден, що се отнася до интереса на медиите. Но дори скандалните таблоиди не успяха да обяснят как така, по дяволите, един бивш служител на британското посолство в Богота е споделял полета с някакъв „съмнителен руски минигарх, базиран в Швейцария“. Какво ги е свързвало двамата? Секс? Наркотици? Оръжия? Явно нито едно от трите, тъй като липсваха и най-малките улики. Разгледана бе възможността да е ставало дума за тероризъм — най-всеобхватното оправдание в наше време, но и тя бе отхвърлена категорично.
Досега нито една групировка не е поела отговорност за случая.