Озадачена от агресивността му, Гейл завърта шава. Прав си, Пери. Съвсем основателно обвинение, приемам го. Наистина не бях чувала за траурни значки, но сега вече знам, така че карай нататък, ако обичаш.
— Нима не ви дойде наум да алармирате хотела, Пери? — пита упорито Люк. — „На вишката на спасителя седи руснак с пистолет фамилен размер“ например?
— Много варианти ми минаха през главата, Люк, и несъмнено и този беше сред тях — отвръща Пери, а пристъпът му на агресивност още не е отшумял. — Но какво очаквате, за бога, да предприеме един хотел в подобен случай? По всичко личеше, че дори да не е негов номинален собственик, Дима го държи в джоба си. А и с децата трябваше да се съобразим: не вървеше да направим скандал пред очите на всички. Решихме, че не е нужно.
И пак Люк:
— А полицейските власти на острова? И за тях ли не се сетихте?
— Оставаха ни четири дни. И не изпитвахме никакво желание да ги прекараме в даване на драматични показания пред полицията за деяния, в които те, така или иначе, бяха затънали до гуша.
— И това беше ваше съвместно решение.
— Не. Беше решение на ръководството. Лично мое. Нямах и най-малкото намерение да се изтъпаня пред Гейл и да обявя: „Ваня е затъкнал пищов на корема си. Дали да не съобщим в полицията?“ Още по-малко пък в присъствието и на двете момиченца. Споделих какво съм видял едва след като останахме насаме и се бях съвзел. Обсъдихме го рационално и стигнахме до следното решение: да не предприемаме нищо.
Залята от неволен прилив на любовна подкрепа, Гейл го подпомага с необходимата „юридическа експертиза“.
— Може пък Ваня да е имал съвсем редовно местно позволително за носене на оръжие. Откъде можеше Пери да знае? Или пък да не му е трябвало изобщо разрешително. Нима не е възможно от самата полиция да е получил пистолета? Нито един от двама ни не е в течение на оръжейните закони в Антигуа, нали, Пери?
Едва ли не очаква Ивон да й противопостави собствен юридически аргумент, но Ивон се е задълбала в своя екземпляр от противозаконния документ в жълтеникавата си папка.
— Бихте ли си направили труда да ни опишете въпросния вуйчо Ваня, ако обичате? — пита с изчистен от агресивност глас.
— Сипаничав — отвръща на мига Гейл, отново учудена как всичко веднага изскача в паметта й. На петдесет и малко. Бузи като пемза. Шкембе на пияница. Още по време на тениса й се е сторило, че надига скришом някаква плоска джобна бутилка, но не е съвсем сигурна.
— Пръстени по всички пръсти на дясната ръка — казва Пери, когато му идва редът. — Възприети като едно цяло — чист бокс. Отзад изпод шапката му стърчаха черни кичури като на бостанско плашило, но подозирам, че темето му е плешиво, затова и носеше шотландската барета. С много сало по цялото тяло.
Да, същият, Ивон, съгласяват се в задружен шепот с допрени глави, между които прехвърча електричество, докато разглеждат снимката 16/22 см, която тя им е пъхнала под носовете. Да, този е Ваня от Перм — вторият отляво от четиримата весели пълни бели мъже, седнали в нощен клуб и наобиколени от проститутки, книжни гирлянди и бутилки шампанско в готовност да посрещнат настъпващата 2008 година един бог знае къде.
Гейл има нужда да отиде до тоалетната. Ивон я повежда по тясната стълба от сутерена към мистериозно луксозния партер. Добродушният Оли, без баретата си, се е излегнал на фотьойл и се е зачел дълбоко в някакъв вестник. Но не какъв да е вестник, а отпечатан на кирилица. Гейл като че успява да разчете „Новая газета“, но не е сигурна, а и не ще да му достави удоволствие, като го попита. Ивон я изчаква да се изпишка. Тоалетната е стилна, с хубави кърпи за ръце, ароматизиран сапун и ловни литографии с Джоръкс — героя на Робърт Съртийс — върху висококачествените тапети.
Връщат се долу. Пери е все още приведен над дланите си, само че сега са обърнати нагоре, сякаш разчита линиите на две съдби едновременно.
Добре, Гейл — обявява стегнато Люк, — май пак е твой ред да викнеш.
Не би трябвало да е вик, Люк. У мен вече от доста време се набира един шибан писък, както вероятно си забелязал от всички погледи, които ми хвърляш — малко по-често, отколкото е редно според „Наръчника по шпионска етикеция“.
Просто нямах никаква представа — подхваща, като гледа да говори право пред себе си, с леко предпочитание към Ивон за сметка на Люк. — Набутах се несъзнателно в ситуацията. Трябваше да се усетя. Но не би.