Първоначално Пери възприе решението да промени живота си — неотменимо, както всичките му останали житейски решения — и да изтупа нозете си от прахта на научното поприще като повик да се върне към корените си. Единственият син на Дора и Алфред ще възприеме техните убеждения. Ще започне на чисто преподавателската си кариера от онзи етап, на който те бяха изоставили своите.
Ще престане да се прави на високопарен интелектуалец, ще се запише в най-порядъчен курс за подготовка на учители и — по подобие на родителите си — ще се внедри като гимназиален учител в някой от най-бедните райони на родината.
Ще преподава установените предмети — и какъвто спорт му възложат — на деца, за които ще се явява спасително въже към самоосъществяването, а не пропуск към охолството на средната класа.
Подобна перспектива обаче не притесняваше Гейл до желаната от него степен. При цялата му решителност да заеме мястото си в суровия център на живота Пери продължаваше да носи у себе си и други несъгласувани версии на своето „аз“, с които Гейл бе доста подробно запозната:
Да, прекрасно познаваше самонаказващия се студент Пери, с когото се запозна в Лондонския университет и който в подражание на Т.Е. Лорънс въртеше педалите на велосипеда си из Франция през ваканциите, докато не рухнеше от преумора.
Познаваше и Пери алпийския авантюрист: онзи Пери, който не можеше да участва в нито една игра — от ръгби между отбори по 7 играчи до „пускам-пускам кърпа“ с племенниците и племенничките си по Коледа, — без да изпитва компулсивен хъс към победата.
Но освен него съществуваше и Пери тайният сибарит, който си позволяваше непредвидими изблици на лукс, преди да се свре отново в таванската си стаичка. И тъкмо този Пери стоеше сега насред най-добрия тенис корт в най-добрия поразен от рецесията курорт на Антигуа в ранното майско утро, преди жегата да е прогонила желаещите да играят, с руснака Дима от другата страна на мрежата, а Гейл — по бански и широкопола провиснала капела и минимално прикриващо я копринено парео — седеше сред неправдоподобната купчина зрители с нищо непропускащи погледи, някои облечени в черно, които май бяха положили колективен обет да не се усмихват, да не приказват и да не проявяват и капка интерес към принудително наблюдавания мач.
Лично Гейл бе на мнение, че извадиха голям късмет с това, че планирането на карибската им авантюра предхождаше доста по време импулсивното решение на Пери да промени из основи живота си. Началото му се губеше в онзи изключително мрачен ноември, през който баща му бе станал жертва на същия онзи рак, който две години преди това бе отнесъл майка му, благодарение на което Пери се бе озовал в състоянието на прилично благоденствие. И тъй като не бе привърженик на наследственото забогатяване и се чудеше дали да не раздаде всичко на бедните, Пери бе взел да се разкъсва от противоречия. Едва след изтощителна окопна война от страна на Гейл двамата стигнаха до решението да си позволят за пръв и последен път в живота си тенис почивка на окъпан от слънцето остров, предлагащ сериозни намаления в разгара на курортния сезон.
След което се оказа, че и да бяха искали, нямаше да си заплануват по-удачна ваканция, тъй като още преди началото й се сблъскаха с още по-важни решения:
Какво ще прави Пери с живота си и ще участва ли и тя в него? Да се откаже ли Гейл от адвокатската професия и със затворени очи да пристъпи редом с него в лазурното неизвестно, или да се придържа към главозамайващата си лондонска кариера?
Или бе настъпил моментът да осъзнае, че кариерата й не е по-главозамайваща от тази на повечето млади адвокати и че е време да забременее — за което Пери безспирно я врънкаше?
И макар Гейл да имаше — от палавост или като самозащита — привичката да обръща големите въпроси в малки, несъмнено бе, че и двамата, поотделно и заедно, са се озовали на кръстопът, на който следва сериозно да се замислят; при което една почивка на Антигуа би им предоставила идеалните за целта условия.
И тъй като полетът им закъсня, пристигнаха в хотела едва след полунощ. Амброуз, вездесъщият управител на ваканционния комплекс, ги отведе до вилата им. Станаха късно и докато закусят на балкона, силното слънце вече не позволяваше да се играе тенис. Поплуваха на три четвърти празния плаж, обядваха сами до басейна, прекараха следобеда в томителна любов и в шест часа се явиха в офиса на професионалния тенис инструктор отпочинали, щастливи и жадуващи да излязат на корта.