Същият телохранител с бебешкото лице, поде разказа й Пери. Само че този път не на бара, а под едно сенчесто дърво нависоко. Вуйчо Ваня от Перм с баретата и револвера фамилен размер липсвал, но мястото му заел източил се младок, който, изглежда, бил вманиачен на тема фитнес, понеже, вместо да се покатери на вишката, взел да тича напред-назад по плажа, като си засичал времето, а на всеки край правел по някое и друго упражнение по тай-чи.
— С прегорели коси — отбеляза Пери, а усмивката му се разтегна докрай. — Кинетичен. Или по-скоро маниакален. Не се застояваше на едно място за повече от пет секунди. И кльощав донемайкъде. Жив скелет. Писахме го като новодошъл в къщата на Дима. Вече бяхме стигнали до извода, че Димини разполагат с доста голям брой братовчеди от Перм.
— Пери хвърли само един поглед на децата, нали, Пери? — каза Гейл. — По-конкретно — на момчетата — и веднага си рече: Божичко, с тия пък какво ще правим? И тогава му хрумна единствената брилянтна идея от цялата почивка: крикет. Е, не съвсем брилянтна, ако човек познава добре Пери. Дай му ръфана от куче топка и парче изхвърлено от морето дърво и го гледай как се изгубва за цялото човечество, което не се вълнува от крикет. Нали така, Пери?
— Подходихме най-сериозно към играта, както си следва — съгласи се Пери, като се мръщеше неубедително над надничащата отзад усмивка. — Построихме вратичка от събрани по пясъка парчета дърво, сложихме едно парче отгоре, хората от пристанището изнамериха отнякъде някаква бухалка и топки, събрахме неколцина растафари и древни англичани за полеви играчи и ето ти два отбора от по шест души: Русия срещу световен отбор — за пръв път в историята на този спорт. Пратих момчетата да навиват Наташа да дойде да пази зад вратичката, но те се върнаха със сведението, че четяла някой си Тургенев, за който се правеха, че изобщо не са чували. Следващата ни задача бе да разясним свещените „Правила на крикета“ — тук усмивката стигна до ушите му — на неколцина… да ги наречем… престъпни типове. Естествено, нямам предвид нито древните англичани, нито растафарите, които са родени и израсли с крикета. Говоря за младите отрочета на Дима — рожби на интернатната система. Там играли бейзбол и никак не им се понрави идеята, че не бива да хвърлят топката към удрящия по права линия, а да я накарат да отскочи веднъж от земята. Момиченцата представляваха проблем донякъде, но щом дойде ред на древните англичани да бият с бухалката, назначихме ги да гонят топката. А когато и това им писнеше, Гейл ги отмъкваше да пият сокове и да плуват. Нали така беше?
— Вече бяхме стигнали до извода, че най-важното е да не ги оставяме на едно място — поясни Гейл, включвайки се в развеселеността на Пери. — Да не им даваме възможност да скърбят. Каквото и да измислехме, на момчетата щеше да им е приятно. А що се отнася до момичетата, поне лично от моя гледна точка дори само да ги накарам да се усмихнат беше… Боже Господи… — И остави изречението недовършено.
Забелязал, че Гейл се затрудни, Пери незабавно се притече на помощ.
— Страшно трудно се оказа да създадеш свястно игрище за крикет върху мек пясък — заобяснява той на Люк, та да има време тя да се свести. — Топката отказва да отскача към батърите, самите те постоянно се спъват и падат, можете да си представите какво е.
— Много добре си го представям — съгласи се чистосърдечно Люк в същия бързо възприет тон.
— Не че някой се трогна особено. Нащуряхме се, а победителите получиха за награда сладолед. Всъщност обявихме, че резултатът е равен, та и двете страни да се почерпят — разправяше Пери.
— Платени от новия председателстващ вуйчо, надявам се? — подсказа Люк.
— Бях сложил край на тая работа — отвърна Пери. — Всичкият сладолед си беше за наша сметка.
Забелязал, че Гейл се е възстановила, Люк вкара по-сериозна нотка в гласа си.
— И тъкмо когато и двата отбора печелят — а това става вече към края на мача, — успявате да надникнете в паркирания миниван. Правилно ли съм разбрал?
Да, вече мислехме да свършваме — съгласи се Пери. — В този момент страничната врата на минивана се плъзна настрани, а вътре бяха те. Може да са имали нужда от чист въздух. Или са искали да виждат по-добре. Един бог знае. Но беше нещо като посещение на кралското семейство. Само че инкогнито.