— Колко време остана отворена страничната врата?
Пери държи на реномето на прословутата си памет. Пери — идеалният свидетел: той никога няма доверие на самия себе си, никога не отговаря прибързано, винаги държи сметка какви думи изрича. Поредният образ на Пери, в който Гейл бе влюбена.
— Нямам представа, Люк. Не мога да преценя точно. И двамата не можем… — И хвърля поглед на Гейл, която завърта глава да покаже, че и тя не би могла. — Погледнах. Гейл видя накъде гледам, нали така? И тя погледна. Така че и двамата ги видяхме: Дима и Тамара, един до друг, с изправени гърбове, тъмната и белият, слабата и дебелият гледаха право в нас от най-задната седалка на вана. После — тряс! — и вратата се затвори.
— Втренчили се бяха във вас, значи, а не се усмихваха — допълни лековато Люк, докато си записваше нещо.
— У него имаше… както вече ви споменах… нещо царствено. Точно така. Притежаваха го всъщност и двамата. Техни величества Димини. Нямаше да се изненадам, ако видех единият от двамата да се пресегне и да дръпне сребристия пискюл, та кочияшът да продължи по пътя. — Замисли се върху тази своя идея, после я одобри с кимане. — Когато си на остров, едрите хора ти изглеждат още по-едри. А Димини са си… поначало… едри, да речем. И сега са си такива.
Ивон им побутва поредната фотография — черно-бял полицейски портрет в анфас и профил: две черни очи, едно черно око. И разбитата и подута бърна на някой, който току-що доброволно е дал показания. При тази гледка Гейл сбърчва нос от отвращение. После поглежда Пери и двамата кимват: този не го познаваме.
Но шотландката Ивон упорства.
— Представете си го само за миг с къдрава перука и с поизчистено лице. Не би ли минал поне мъничко за вашия маниак на тема фитнес при освобождаването му от един италиански затвор миналия декември?
Двамата решават, че е възможно. Доближават се един към друг; да, сигурни са, че е той.
Поканата първоначално им е съобщена още същата вечер от достопочтения Амброуз в ресторанта „Капитанския мостик“, който в същото време налива от виното, та Пери да го опита. Пуританският син Пери не умее да имитира хорски гласове. Налага се всички да бъдат имитирани от Гейл — актьорската дъщеря. И тя се нагърбва с ролята на Амброуз.
— Утре вечер обаче, млади хора, ще бъда лишен от удоволствието да ви обслужвам. Знаете ли защо? Защото вие, млади хора, ще сте почетните гости изненада на господин Дима и госпожа съпругата му по случай четиринайсетия рожден ден на близнаците им, които, както подочувам, лично сте запознали с благородното изкуство, наречено крикет. За който случай моята Елспет е направила най-голямата, най-прекрасната торта с орехов крем, която сте виждали. Ако беше малко по-голяма, госпожице Гейл, тези млади момци щяха сто на сто да ви накарат да изскочите от нея — толкова издълбоко ви обичат.
И с финален замах Амброуз им подаде плик с надпис За г-н Пери и г-ца Гейл, който съдържаше две визитки на Дима — бели, в рамчици, като сватбени покани и обявяващи пълното му име: Дмитрий Владимирович Краенов, директор за Европа, Арена Мулти Глобал Трейдинг Конгломерат — Никозия, Кипър. А най-отдолу — адресът на фирмения уебсайт и адрес в Берн, описан като резиденция и фирмен офис.
4
Дори и някой от двамата да си е помислял да отклоним поканата, не го е споделял на глас, отбеляза Гейл.
— Канеха ни заради децата. Двамата възедри близнаци имали рожден ден: чудесно. Под този предлог ни пробутаха поканата и ние тъкмо така се вързахме. Моята основна цел обаче бяха двете момиченца — и пак се поздравява наум, че не е споменала и Наташа, — докато Пери… — И му хвърли изпълнен със съмнение поглед.
— Докато Пери какво? — поиска да уточни Люк, след като Пери не реагира.
Тя обаче междувременно премина в отстъпление с цел да защити своя мъж.
— Той бе направо омагьосан от цялата ситуация. Нали, Пери? От Дима, от това що за човек е той, от жизнената сила, от завършения индивид. От цялата банда руски престъпници. От опасността. От пълната им различност. Ти буквално се свързваше с тях. Несправедливо ли се изразявам?
— Дрънкаш като някой психолог — отсече Пери и се сви в себе си.
Малкият Люк, вечният сдобряващ, чевръсто се намеси.
— Тоест и у двама ви е налице смесена мотивация — подсказва с тона на човек, за когото смесената мотивация е чисто ежедневие. — Че какво лошо има в това? Цялата обстановка е поначало една такава… смесена. Пистолетът на Ваня. Приказки за руски пари в кошове за пране. Копнеещи отчаяно за вас две осиротели момиченца — нищо чудно и възрастните. Плюс това, че и близнаците имат рожден ден. Така че вие — двама души с порядъчно възпитание — нима сте имали начин да откажете?