— И то — на остров — подсети го Гейл.
— Точно така. На всичко отгоре, ако смея да кажа, и любопитството ви е било доста разпалено. Но защо пък не? И аз бих се поддал на подобна главозамайваща смеска.
Което на Гейл поначало й е ясно. Има чувството, че през годините малкият Люк се е поддавал на повечето неща, поради което изпитва известна тревога по отношение на себе си.
— Но най-вече Дима — настоява тя. — Той е най-едрата примамка в твоите очи, нали, Пери? Признай си. Та ти самият тогава го отбеляза. За мен най-важни бяха децата, но когато ножът опря до кокала, за теб решителният фактор се оказа Дима. Нали точно за това си говорихме преди няколко дни. Не помниш ли?
С което го подсещаше: докато съставяше проклетия си документ, а мен третираше като робиня християнка.
Пери се замисли за кратко така, както би се замислил върху всяко друго научно твърдение, после със спортсменска усмивка призна справедливостта на аргумента й.
— Така е. Имах чувството, че ме е назначил. Или по-точно, че ме е повишил над заслуженото ниво. Всъщност не съм вече съвсем сигурен какво чувствах тогава. Може и друго да съм си мислел в онзи момент.
— Но Дима беше наясно. Провъзгласил те беше за своя професор по честна игра.
— Така че следобед, вместо да вървим на плаж, отидохме пеш до града да пазаруваме — продължи Гейл. Говореше на Ивон покрай извърнатата глава на Пери, макар разказът й да бе насочен именно към него. — Близнаците рожденици бяха най-лесни: комплект за игра на крикет. Това беше по твоята специалност. И се зае с огромно удоволствие да им го избереш. Страхотно ти хареса магазинът за спортни пособия. Страхотно ти хареса старецът. И страхотно ти харесаха снимките на великите играчи от Западните Индии. Лиъри Констънтайн ли видяхме? И кои други?
— Мартиндейл.
— И Соубърс. И Гари Соубърс го имаше на снимка. Ти ми го показа.
Той кимна. Да. И Соубърс.
— Да не говорим колко ни хареса идеята всичко да стане тайно. Да изненадаме децата. Идеята на Амброуз да изскоча от тортата всъщност никак не беше лоша. А пък аз се заех с подаръците за момичетата. С известна помощ от твоя страна. Шалчета за малките и много хубава огърлица за Наташа от миди, редуващи се с полускъпоценни камъни. — Готово! Пак успя да вмести Наташа, и то — без да я усетят. — Ти и на мен искаше да ми купиш една, но аз не ти позволих.
— Пояснете причината, ако обичате, Гейл — прекъсва я Ивон със своята прекалено скромна интелигентна усмивка, с желанието да облекчи тона на разговора.
— За да може нейната да е неповторима. Предложението на Пери беше много мило, но не исках да ме поставя в двойка с Наташа — отвърна Гейл не толкова на Ивон, колкото на Пери. — А съм сигурна, че и Наташа не би желала да я поставят в двойка с мен. Затова ти рекох: много мило, страшно благодаря, но нека остане за друг път. Нали така беше? А пък да не ви разправям що за изпитание е това да намериш свястна хартия за опаковане на подаръци в Антигуа!
Втурна се по-нататък:
— Оставаше въпросът с тайното ни промъкване в дома им, нали така? Понеже ние трябваше да сме голямата изненада. И това щеше да е страхотен майтап. Мислехме — ти го предложи — да се маскираме като карибски пирати, но ни се стори прекалено; хората все още бяха в траур, макар официално да не беше известено. Та в крайна сметка отидохме в обичайните си дрехи, с малки добавки. Ти, Пери, беше по стария си блейзър и сивия торбест панталон, с който пътуваш. Един вид — випускник на частна гимназия. Той, Пери, поначало не си пада по модата, но в случая се постара, нали, Пери? И банския си беше обул, естествено. А аз бях по памучна рокля върху банския си плюс жилетка, в случай че захладнееше, тъй като вече знаехме, че „Трите комина“ разполагат с частен плаж и има вероятност да ни поканят да се къпем.
Ивон пише подробна паметна записка. До кого? Подпрял брадичка в дланта си, Люк попива всяка нейна дума — прекалено усърдно според Гейл. Пери изследва мрачно част от зидарията на потъмнялата стена. И тримата посвещават напълно вниманието си на лебедовата й песен.
Когато Амброуз им съобщил, че трябва да се строят пред входа на хотела в шест, продължи Гейл с по-умерен тон, предположили, че ще ги откарат инкогнито до „Трите комина“ в един от минивановете с черни стъкла и ще ги вмъкнат през някой страничен вход. Предположенията им не се оправдали.