Гледан отдалеч, комплексът не бе нищо повече от куп бели вили, пръснати по дългата километър и половина подкова от прословутия плаж с фин като талк пясък. Двата му края се бележеха от по един обрасъл в шубраци скалист нос. Свързваше ги коралов риф и редица флуоресциращи шамандури, ограничаващи достъпа на досадните моторници. Тенис кортовете му, отговарящи изцяло на международните изисквания, бяха разположени по изтръгнатите от съседния хълм скрити тераси. От вратата на офиса на инструктора до тях водеха скромни каменни стъпала, които се промъкваха между разцъфтели храсти. Минеше ли по тази пътека, човек влизаше в истински тенисен рай, който бе основният фактор в направения от Пери и Гейл избор.
Кортовете бяха пет на брой плюс един централен корт. Топките за състезания се държаха в зелени хладилници. Върху сребърните шампионски купи в остъклените витрини бяха гравирани имената на минали шампиони, сред които бе и Марк — понапълнелият инструктор от Австралия.
— Мога ли да попитам за какво ниво на игра става дума? — рече с превзета изтънченост Марк, след като огледа без коментар качеството на пострадалите в куп битки ракети на Пери, плътните му бели чорапи и износените, но все още вършещи работа тенис обувки, както и деколтето на Гейл.
Пери и Гейл бяха поразително привлекателна двойка, тъй като все още се намираха в своя разцвет, макар да не бяха в първа младост. Природата бе надарила Гейл с дълги, добре оформени крака и ръце, вирнат малък бюст, гъвкаво тяло, английска кожа, мека златиста коса и усмивка, способна да огрее и най-мрачните кътчета от живота. Пери също бе типичен англичанин, макар и от друг сорт: върлинест и привидно изметнат, с дълга шия и изпъкнала адамова ябълка. Походката му бе непохватна, залитаща, а и ушите му стърчаха. В държавното училище бяха взели да му викат „Жирафа“, поне докато неблагоразумните, които ползваха прякора, не получиха добър урок. Но в процеса на възмъжаване се бе сдобил — и то несъзнателно, което беше още по-впечатляващо — с несигурно, но и безспорно благородство. Буйните му кестеняви къдрици, широкото луничаво чело и големите, скрити зад очилата очи му придаваха вид на озадачено ангелче.
Тъй като не се доверяваше на Пери да тръби за успехите си и както винаги имаше за цел да го защитава, Гейл се зае лично да отговори на инструктора:
— Пери участва в квалификациите за турнира „Куинс Клъб“ и веднъж вече попадна в основната схема, нали така, Пери? Нали се класира за участие в „Мастърс“? И то след като не беше играл шест месеца, понеже си счупи крака на ски — допълни с гордост.
— А вие, госпожо, ако мога да си позволя подобна смелост? — попита угоднически професионалистът Марк с малко повече фалц върху „госпожо“, отколкото се нравеше на Гейл.
— Аз съм неговото зайче — отвърна тя с хладен тон, при което Пери се намеси:
— Стига глупости.
А австралиецът пое въздух през зъби, завъртя невярващо едрата си глава и взе да прелиства омачканите листове с дневното си разписание.
— Ами тук имам една двойка, която може да ви се опъне на вас двамата. Прекалено класни са в сравнение с останалите гости, смея да отбележа. Макар че, откровено казано, не разполагам с кой знае какъв избор. Та предлагам вие четиримата да поиграете.
Противникът се оказа индийска двойка от Мумбай, дошла на острова на сватбено пътешествие. Централният корт беше зает, но корт номер 1 се оказа свободен. Постепенно се оформи и зрителска групичка от случайно минаващи и от играчи от другите кортове, които сякаш бяха заинтригувани от загрявката — небрежни плавни ретури от задната линия, минаващи удари, които никой не си правеше труда да гони, по някой и друг зрелищен мач от мрежата. Пери и Гейл спечелиха жребия за първа топка, Пери отстъпи сервиса на Гейл, а тя направи две двойни грешки, което им костваше гейма. След нея сервисът отиде у индийската булка. Играта течеше спокойно.
Качествата на Пери се изявиха едва след като той взе да бие сервис. Първият бе и висок, и мощен, та когато падна в очертанията, нямаше как да бъде върнат. Вкара четири сервиса подред. Публиката се увеличи, играчите бяха млади и красиви, децата подавачи откриваха нови приливи на енергия. Профито Марк хвърли един поглед към края на първия сет, остана да изгледа три гейма, после намръщено замислен се върна в офиса си.
След дългия втори сет резултатът бе равен — един на един. В последния трети сет се стигна до 4 на 3, с лек превес за Пери и Гейл. Но колкото и да се въздържаше Гейл, Пери се беше развихрил и до края на мача не даде на индийската двойка да спечели нито един гейм.