— Никой не възнамерява да ти възлага задание, Гейл. Никой не иска от теб нищо друго, освен да говориш.
— Което пък аз възприемам като задание.
И пак неправилно такси. И пак мълчание — този път лошо.
— Е, поне поканата на господин Адам е отправена и към Двама ни — казва тя, като залага на веселия си тон. — Щото бях останала с впечатлението, че си ме изличил напълно от документа си.
Това е моментът, в който Пери пак се превъплъщава в себе си, а камата в ръката й се обръща срещу самата нея, докато той я гледа с толкова много наранена обич, че тя започва да се бои повече за него, отколкото за себе си.
— Опитах се да те залича, Гейл. Сторих всичко по силите си да те залича, по дяволите. Все се надявах, че ще успея да те държа извън цялата тази история. Но не се получи. Настояват да се срещнат и с двама ни. Поне за начало. Той беше… как да го кажа… непреклонен. — Неловък смях. — По начина, по който ти работиш със свидетелите: „Щом и двамата сте присъствали, очевидно ще трябва да се явите и двамата.“ Безкрайно съжалявам.
Наистина съжаляваше. Тя категорично го усещаше. В деня, в който Пери се научеше да маскира чувствата си, щеше да е денят, в който Пери ще престане да е Пери.
А и тя съжаляваше не по-малко от него. Даже повече. Беше в обятията му, за да му обясни всичко това, когато на улицата пред тях се появи черно такси със спуснато флагче на сигналната лампа, с последни цифри на номера 73 и мъжки глас, почти докарващ акцента си до кокни, ги уведоми по домофона, че се казва Оли и че чака да закара двама пасажери при Адам.
И ето че в крайна сметка я бяха изключили. Елиминирали, разпитали, изхвърлили.
И сега послушната женичка чака мъжа си да се прибере с помощта на поредната си мъжка чаша червено вино риоха.
Добре де, уговорката им си беше точно такава от самото начало. Макар че не биваше да му позволи да я наложи. Но и тогава не се предполагаше тя просто да си седи и да върти палци. И тя точно това не бе допуснала.
Макар на Пери това да не му беше известно, още от сутринта, докато той послушно чакаше да чуе Гласа на Адам, тя се беше усамотила в своята адвокатска кантора и блъскаше по клавиатурата на компютъра, само че, за разлика от всеки друг път, без връзка с делото „Самсън срещу Самсън“.
Това, че бе изчакала да стигне първо до офиса си, вместо да работи у дома на лаптопа — фактът, че изобщо бе изчакала, — все още я озадачаваше, та я подтикваше и направо към открит самоукор. Което, изглежда, следваше да отдаде на създадената от Пери преобладаващо конспиративна атмосфера.
Това, че все още пазеше опасаната в рамчица визитка на Дима, бе престъпление, заради което заслужаваше да я обесят, след като Пери й беше наредил да я унищожи.
Това, че бе прибягнала до електронен — следователно пробиваем — формат, също се бе оказало междувременно заслужаващо обесване престъпление. Но тъй като той бе пропуснал да я информира предварително за това конкретно разклонение на параноята му, едва ли имаше основание да се оплаква.
Фирменият уебсайт на Арена Мулти Глобал Трейдинг Конгломерат — Никозия, Кипър я информира на лош, неравномерен английски, че става дума за консултантска компания, специализирана в оказване на помощ на активни търговци. Главният офис бил в Москва, но компанията имала представителства и в Торонто, Рим, Берн, Карачи, Франкфурт, Будапеща, Прага, Тел Авив и Никозия. Но не и в Антигуа. И нямала псевдобанка. Или поне не се упоменаваше такава.
„Арена Мулти Глобал“ се гордее с конфиденциалността и предпремаческия си [без „и“] потход [изписано погрешно] на всички нива. Предлага първокласни възможността [с двойно „т“] и условия за частно банкиране [изписано правилно]. Забележка: уебстраницата в момента се преработва. По-подробна информация може да се получи по заявка от московския ни офис.“
Тед беше американец и ерген и продаваше фючърси от името на „Морган Стенли“. Гейл му звънна от своето бюро в кантората.
— Гейл е, сладур. Става дума за фирма, наречена „Арена Мулти Глобал Трейдинг Конгломерат“. Интересуват ме кирливите й ризи.
Кирливи ризи ли? Надали имаше по-голям майстор на кирливите ризи от Тед. Не бяха минали и десет минути и той вече й звънеше.
— Ония твои приятели ръшките.
— Ръшки ли?
— Страшно приличат на мен. Адски навити и богати като пудинг със смокини.