— За какъв вид богати говорим?
— Не мога точно да кажа, но май става дума за мегабогати. Петдесет и кусур дъщерни предприятия, до едно с великолепно търговско минало. Ти да не се занимаваш с пране на пари, Гейл?
— По какво позна?
— Ами тия ръшки копелета така бързо си прехвърлят един на друг парите, че никой не знае кой за колко дълго ги притежава. Само толкова успях да изровя за теб, но и за това платих с кръв. Обещаваш ли завинаги да ме обичаш?
— Ще си помисля по въпроса, Тед.
Следващата й стъпка бе Ърни — шейсет и нещо годишният неизчерпаемо изобретателен секретар на кантората. Изчака до обедната почивка, когато присъствието бе максимално разредено.
— Имам нужда от една услуга, Ърни. Врагът твърди, че когато искаш да провериш някоя фирма на крайно почтените ни клиенти, посещаваш някакъв безобразен сайт за чатове. Шокирана съм до мозъка на костите си, поради което те моля да проведеш вместо мен една консултацийка.
След някакви си трийсетина минути Ърни й връчи редактирана разпечатка от безобразната размяна на мнения по адрес на „Арена Мулти Глобал Трейдинг Конгломерат“:
Някой откачалник има ли представа кой управлява тая вехтошарска фирма? Сменят си управляващите директори по-често от чорапите си.
П. БРОСНАН
Прочети, отбележи, наизусти и смели вътрешно мъдрите слова на Мейнърд Кейнс: „Борсите са в състояние да са нерационални по-дълго, отколкото човек може да се задържи платежоспособен.“ Ти си задник.
Р. КРОУ
Ебати и уебсайта има тая „МГ“. Направо се е съсирил.
Б. ПИТ
Уебсайтът на „МГ“ не работи, но го има. Отгоре му кипят л**на. Всички гъзове да се пазят.
М. МЪНРО
Мен обаче ме мъчи страшно любопитство. Тия типове ми се нахвърлят като за шибане, но ме оставят запъхтян и незадоволен.
П.Б.
Ей, пичове, чух, че МГТК са отворили съвсем наскоро офис в Торонто.
Р.К.
Ти се ебаваш! Не е офис, а е шибан руски нощен клуб, пич. С танцьорки на пилон, „Столи“ и борш.
М.М.
Ей, гъз, пак съм аз. Тоя офис в Торонто да не е оня, дето го закриха в Екваториална Гвинея? Ако е същият, бягай да се криеш, пич. Моменталистически.
Р.К.
,Арена Мултишибан Глобал“ ми дава точно нула резултати на Гуглето. Повтарям: нула. Целият тоя екип са такива юбераматьори, че ми причиняват сърцебиене.
П.Б.
Случайно да вярва някой в задгробен живот? Щото сега е моментът да повярва. Захванали сте се с Най-голямата диненокорска шайка в прането на мангизи. Най-официално ви го съобщавам.
М.М.
Жалко за ентусиазма, с който ми се пуснаха.
П.Б.
Стой надалеч. Много, много надалеч.
Р.К.
Тя е вече в Антигуа, отнесена там на крилете на поредната водна чаша с риоха от кухнята.
И слуша как пианистът с бледоморавата папийонка пее парче на Саймън и Гарфънкъл на възрастната двойка американци по дочени панталони, извършващи самотни пируети върху дансинга.
Тя отбива уж случайните погледи на красивите сервитьори, които си нямат друга работа, освен да я събличат с очи. И чува как седемдесетгодишната вдовица от Тексас с хилядите пластични операции на лицето поръчва на Амброуз червено вино, стига да не е френско.
Ето я застанала насред тенис корта, ръкува се сериозно за пръв път с плешивия боен бик, който нарича себе си Дима. Спомня си укоризнените му кафяви очи, мощната челюст и схванатия заден наклон на торса му, като у Ерих фон Строхайм.
Ето я вече в сутерена в Блумсбъри — в един момент другарката на Пери за цял живот, а в следващия — излишният му багаж, ненужен за това му пътуване. Седи в компанията на трима души, които, благодарение на нашия документ и всичко друго, което Пери е успял да им раздуе междувременно, знаят много повече от нея.
Ето я седнала сама във всекидневната на апетитното си жилище в Примроуз Хил половин час след полунощ със „Самсън срещу Самсън“ в скута и празна чаша от вино до себе си.
Скача на крака — упс! — изкачва се по спираловидната стълба до спалнята си, оправя леглото, следва дирята от мръсни дрехи, която Пери е оставил по пода на път за банята, и ги натиква в коша за пране. Пет дни, откакто се любихме за последен път. Нима сме на път да поставим нов рекорд?
На връщане долу пристъпва внимателно по стълбите, опряла се с една ръка в люлеещия се кораб. Ето я пак до прозореца: загледана в улицата, молеща се мъжът й да се прибере най-после в черно такси с последни две цифри 73. Пътува бедро о бедро с Пери под полунощните звезди в друсащия миниван с черните стъкла, с който Бебешкото лице — късокосият рус бодигард със златната верижка на китката — ги връща в хотела след отпразнуването на рождения ден в „Трите комина“.