— Доволна ли сте от вечерта, Гейл?
Говори вашият шофьор. До този момент Бебешкото лице не бе дал признак да разбира английски. И дума не обели, когато Пери се заяде с него до тенис корта. Защо пък точно сега се издава, чуди се тя, която никога в живота си не е била толкова нащрек.
— Разкошна вечер, благодаря — обявява тя с бащиния си глас, за да замести Пери, който, изглежда, е оглушал. — Абсолютно чудесна. Толкова се радвам за тези две прекрасни момчета.
— Казвам се Ники, окей?
— Окей. Добре. Здравейте, Ники — казва Гейл. — Откъде сте?
— Перм, Русия. Хубаво място. Пери, моля? И вие ли сте доволен от вечерта?
Пери оживява от само себе си тъкмо в мига, в който Гейл се кани да го ръгне в ребрата.
— Страхотно беше, Ники. Благодаря. Фантастична храна. Много мили хора. Супер. Най-хубавата вечер от цялата ни почивка.
За новак добре се справя, мисли си Гейл.
— В колко часа пристигнахте в „Трите комина“? — пита Ники.
— Ние насмалко изобщо да не пристигнем, Ники — възкликва Гейл с кикот, предназначен да прикрие колебанието у Пери. — Нали, Пери? Тръгнахме по „природния маршрут“ и ни се наложи да правим просека през храсталака! А вие къде сте научили този прекрасен английски, Ники?
— Бостън, Масачусетс. Имали сте нож?
— Какъв нож?
За сечене на храсталака. За такова нещо се иска голям нож.
Какво ли са виждали тези мъртви очи в огледалото? И какво ли виждат в момента?
— Де да беше така, Ники — възкликва Гейл, все още в бащината си кожа. — За жалост, ние, англичаните, нямаме навика да носим ножове. — Какви са тия глупости, дето ги дрънкам? Няма значение. Продължавай да говориш. — Е, честно казано, някои сънародници може и да носят, но не и хора като нас. Не от нашата социална класа. Нали сте чували за класовата ни система? В Англия например носиш нож само ако си от долната прослойка на средната класа или по-ниско! — И с нови изблици на бурен смях преминават през кръговото движение и поемат по алеята към главния вход.
Лутат се замаяни като новодошли към вилата през осветените хибискуси. Пери с влизането затваря вратата и я заключва, но без да пали осветлението. Застават един срещу Друг в мрака от двете страни на леглото. Немият филм продължава цяла вечност. Което ни най-малко не означава, че Пери не е обмислил предварително следващите си думи.
— Имам нужда от хартия за писане. Същото важи и за теб. — Тонът му е „тук командвам аз“, който, подозира тя, обикновено се използва спрямо нехайните студенти, неспазили едноседмичния срок за представяне на зададеното им за домашно есе.
Той затваря щорите. Включва недостатъчно силната нощна лампа от моята страна на леглото докато останалата част на стаята остава неосветена.
Отваря рязко чекмеджето на моето нощно шкафче и изважда оттам също мой бележник с жълти разчертани листове. В него са увековечени брилянтните ми разсъждения по „Самсън срещу Самсън“ — първото ми дело, откакто станах младши помощник на една от водещите ни тоги: моя качествен скок към моменталната слава и богатството.
Или не.
Откъсва страниците, върху които съм записала моите бисери на правната мъдрост, натиква ги обратно в чекмеджето, разчупва на две остатъка от бележника и ми връчва моята половинка.
— Аз отивам там — посочва той банята. — Ти оставаш тук. Сядаш на бюрото и записваш всичко, което успееш да си спомниш. Всичко, което е станало. Аз също. Нали не възразяваш?
— Какво пречи и двамата да сме си в стаята? Ей, бога ми, Пери, умирам от страх. А ти?
Дори ако пренебрегнем напълно оправданото ми желание да го усещам до себе си, въпросът ми е съвсем резонен. Освен силно експлоатираното легло с размерите на игрище за ръгби, вилата ни съдържа и едно бюро, два фотьойла и маса. Пери може и да е успял да проведе сърдечен разговор с Дима, но какво да кажа аз, зарязана с откачалката Тамара и брадатите й светии?
— На отделни свидетели се полагат отделни показания — постановява Пери и тръгва към банята.
— Пери! Престани! Върни се! Стой тук! Аз съм шибаният адвокат, а не ти. Какви ти ги наприказва Дима?
Никакви, ако се съди по лицето му. Което се е затворило с трясък.
— Пери.
— Какво?
— Мамка му! С мен разговаряш — с Гейл! Не ме ли помниш? Я седни, моля ти се, и разкажи на кака си кое точно от казаното от Дима те е превърнало в зомби. Добре — не сядай, щом не искаш. Стой прав. Че светът е пред своя край ли? Че той всъщност е жена? Какво, мамка му, става помежду ви, за което аз не знам?