Сепва се. Осезаемо. Достатъчно, че да породи у мен оптимизъм. Погрешен.
— Не мога.
— Какво не можеш?
— Да те забърквам в цялата тази история.
— Глупости.
Второ сепване. Не по-производително от първото.
— Слушаш ли ме, Гейл?
А ти какво, по дяволите, смяташ, че правя? Да не би да пея оперни арии?
— Добър адвокат си и според мен ти предстои чудесна кариера.
— Благодаря.
— Голямото ти дело започва след две седмици. Правилно ли обобщавам нещата?
Да, Пери. Обобщението ти е съвсем вярно. Предстои ми чудесна кариера, освен ако не решим да отгледаме шест деца, а и делото „Самсън срещу Самсън“ е насрочено за след петнайсет дни, но доколкото познавам нашата тога номер едно, от него надали ще успея да взема думата.
Ти си бляскавата звезда на престижна адвокатска кантора. Преработваш се до изнемогване. Самата ти си ми го казвала сума ти пъти.
Да, абсолютно вярно е — наистина ужасно се преработвам. Нещо съвсем нормално за една млада адвокатка, освен това ние току-що прекарахме несравнимо най-ужасната вечер в живота ни, така че какво всъщност се мъчиш дами кажеш през сливите в устата си? Пери, как можеш така да постъпваш! Веднага се връщай! Но всичко това тя само си го мисли. Думите й са свършили.
— Тук теглим черта. Черта върху пясъка. Всичко, което Дима ми е казал, си остава лично за мен. Всичко казано ти от Тамара остава лично у теб. Не споделяме нищо. Прилагаме правилото за клиентска тайна.
Дар словото й се възвръща.
— Да не искаш да ми кажеш, че Дима вече е твой клиент? Та ти си по-изперколясал и от тях тогава.
— Използвам правна метафора. От твоя свят, не моя. Просто ти съобщавам, че Дима е мой клиент, а Тамара — твой. В концептуален смисъл.
— Тамара нищо не каза, Пери. Нито една шибана дума. Нея ако я питаш, и в птиците около нас има вградени микрофони. От време на време я обземаше желанието да отправи на руски молитва към някой от брадатите й пазители, при което ми даваше знак да коленича до нея, а аз й угаждах. Така че вече не съм атеист от англиканската църква, а съм атеист от руската православна църква. Иначе от онова, което мина между Тамара и мен, няма абсолютно нищо, което да не съм готова да споделя до най-малката подробност с теб, както и сторих току-що. Основното ми притеснение беше да не ми отхапят ръката. Размина ми се. И двете ми ръце са си на мястото. Твой ред.
— Съжалявам, Гейл. Не мога.
— Моля?
— Нищо няма да ти кажа. Отказвам да те въвлека в тази история по-дълбоко, отколкото си въвлечена вече. Искам да останеш чиста. И в безопасност.
— Ти ли го искаш?
— Не. Не го искам. Настоявам. И няма да се поддам на никакво изкушение.
На изкушение? Нима така би се изразил Пери? Или това са думи на оня пламенен проповедник от Хъдърсфийлд, на когото са го кръстили?
— Абсолютно сериозно ти казвам — добавя той, в случай че тя има някакви съмнения.
В този миг досегашният Пери се преобразява в друг, съвсем нов. От моя любим напорист Джекил се появява далеч по-малко апетитният мистър Хайд от британския Сикрет Сървис.
— И с Наташа разговаря, доколкото забелязах. Доста време при това.
— Да.
— Насаме.
— Не съвсем. И двете момиченца бяха с нас, макар и да спяха.
— На практика — насаме.
— Да не би да е престъпно?
— Тя се явява източник.
— Явява се какво?
— Каза ли ти нещо по адрес на баща си?
— Я повтори, ако обичаш.
— Попитах те: тя каза ли ти нещо по адрес на баща си?
— Пас.
— Сериозно те питам, Гейл.
— И аз ти отговарям сериозно. Абсолютно. Аз съм пас, така че или си гледай шибаната работа, или ми кажи какво ти каза Дима.
— Спомена ли ти с какво се занимава Дима? С кого играе, кому се доверява, от кого се боят толкова? Всичко, което ти е известно в това отношение, също следва да го опишеш. Може да се окаже жизненоважно.
С тези свои думи той се оттегля в банята и — за негов смъртен позор — се заключва там.
Гейл прекарва следващия половин час сгушена на балкона, наметната с кувертюрата от леглото, тъй като няма сили да се съблече. Сеща се за бутилката ром — махмурлукът гарантиран, — независимо от това си сипва две глътки, след което задрямва. Когато се събужда, установява, че вратата към банята е отворена, в рамката й е застанал накриво ас операторът Пери и се колебае дали да излезе, или не. Държи с две ръце зад гърба си половината от нейния бележник с жълтите листа. Тя успява да мерне едно подаващо се ъгълче, което е покрито с почерка му.