— Сипи си — предлага тя и му посочва бутилката ром.
Той не й обръща внимание.
— Съжалявам — казва й. После се прокашля и повтаря: — Страшно съжалявам, Гейл.
Тя се отърсва от всичката си гордост и разум, скача импулсивно, изтичва до него и го прегръща. В интерес на сигурността той продължава да държи ръцете си зад гърба. Досега не й се е случвало да види Пери уплашен, но ето че сега той се бои. И то не за себе си. А за нея.
Поглежда със замъглен поглед часовника си. Два и трийсет. Става, налива си нова чаша риоха, поддава се на здравия разум, сяда на любимия стол на Пери и се озовава под одеялото с Наташа.
— И с какво се занимава този твой Макс? — пита я.
— Изцяло ме обича — отговаря Наташа. — Включително и физически.
— Нямам това предвид, а с какво си изкарва хляба — пояснява Гейл, като гледа да потисне усмивката си.
Наближава полунощ. За да се скрие от студените ветрове и за забавление на двете крайно уморени осиротели момиченца Гейл построява на завет до защитния зид около градината палатка от одеяла и възглавници. В този момент отнякъде изниква Наташа, но без книга. През процепа между одеялата Гейл първо разпознава гръцките й сандали, канещи се да излязат на сцената. Те обаче остават неподвижни в продължение на няколко минути. Какво прави тя? Ослушва ли се? Или събира смелост? За какво? Да не би да се кани да зарадва децата с изненадваща атака? Понеже до този момент Гейл не е разменила нито една дума с Наташа, не може да си представи и евентуалните й пориви.
Процепът се разтваря, един гръцки сандал пристъпва плахо напред, следван от коляно и от извърнатата глава на Наташа през завесата на дългите й черни коси. След него — втори сандал и останалата част от момичето. Заспалите дълбоко две момиченца изобщо не помръдват. В продължение на още много минути Гейл и Наташа лежат глава до глава и наблюдават нямо през отворения процеп залповете от ракети, изстрелвани с притеснителна методичност от Ники и братята му по оръжие. Наташа зъзне. Гейл мята одеяло върху двете им.
— Изглежда, отскоро съм бременна — отбелязва Наташа на безупречен английски в стил Джейн Остин по посока не толкова към Гейл, колкото към водопада от светещи паунови пера, стичащ се от нощното небе.
Огрее ли те щастието да ти се изповяда млад човек, най-мъдро е и двамата да не се гледате в очите, а да фиксирате погледите си върху някоя обща цел в далечината — ipsissima verba[3] на Гейл Пъркинс. Преди да започне да се подготвя за изпитите за адвокатурата, Гейл преподаваше в училище за деца с проблеми при заучаването и това бе едно от нещата, които бе научила. А урокът става двойно по-важен, когато едва навършило шестнайсет години красиво момиче ти се изповяда изневиделица, че вероятно е бременно.
На този етап Макс работи като ски учител — отговаря Наташа на уж небрежно подхвърленото от Гейл запитване относно възможния произход на очакваното от нея дете. — Но това е временно. Той ще стане архитект и ще строи жилища за бедни хора без пари. Макс е изключително творческа натура, освен дето е и крайно чувствителен. — В гласа й липсва всякакъв хумор. Истинската любов е прекалено сериозна, че да го допусне.
— Ами родителите му? Те пък с какво ли се занимават? — пита Гейл.
— Имат хотел. За туристи. Долнокачествен, но Макс гледа абсолютно философски на материалните неща.
— Планински хотел ли?
— В Кандерщег. Планинско село, много туристическо.
Гейл отбелязва, че никога не е ходила в Кандерщег, но че Пери е участвал в ски състезание там.
— Майката на Макс е некултурна, но е симпатична и духовна като сина си. Бащата обаче е абсолютно негативен. Пълен идиот.
Придържай се към баналностите.
— Макс в официалната ски школа ли преподава — пита Гейл, — или кара на частно, така да се каже?
— Абсолютно на частно. Макс кара само с хора, които уважава. Най обича офроуд карането заради естетиката му. И спускането по ледниците.
И тъкмо в една отдалечена хижа високо над Кандерщег, казва Наташа, двамата се впечатлили взаимно със своята страст.
— Бях девствена. И некомпетентна. Но Макс беше абсолютно внимателен. Той по природа си е внимателен към хората. Дори и в страстта си се оказа абсолютно внимателен.
Гейл упорито преследва ежедневните дреболии, поради което пита Наташа докъде е стигнала с образованието си, кои предмети обича най-много и към какви изпити се е ориентирала. Откакто живее при Дима и Тамара, отвръща Наташа, посещава седмичния пансион на римокатолическото училище в кантона Фрибург.