— За жалост, аз в Бог не вярвам, но това няма значение. На човек често му се налага да се преструва, че има религиозни убеждения. Аз най обичам изкуството. И Макс е много артистичен. Някой ден може да учим заедно живопис в Санкт Петербург или в Кеймбридж. Каквото решим.
— Той католик ли е?
— В практиката си Макс се съобразява със семейната им вяра. Понеже е предан син. Но в душата си вярва във всички богове.
А в леглото? — пита се Гейл. Но не задава на глас въпроса си: и там ли спазва семейната вяра?
— И кой друг знае за теб и Макс? — пита със същия непритесняващ лековат тон, който продължава да поддържа. — Освен родителите му очевидно. Или може би и те не знаят?
— Положението е сложно. Макс се закле най-тържествено, че няма да каже никому за нашата любов. Много настоявах за това.
— Дори на майка си ли?
— Майката на Макс е ненадеждна. Предразположена е към буржоазни инстинкти, а освен това е и бъбрива. Стига да й е удобно, ще каже и на съпруга си, и на куп други буржоазни хора.
— Че какво толкова лошо има в това?
— Ако Дима научи, че Макс ми е любовник, нищо чудно да вземе да го убие. На Дима грубостта не му е чужда. Напротив, част от природата му е.
— А Тамара?
— Тамара не ми е майка — отсича Наташа в проблясък на типичната за баща й грубост.
— Какво ще правиш, ако се установи, че наистина носиш в себе си бебе? — пита лековато Гейл, докато пейзажът се подпалва от батарея римски свещи.
— В мига, в който получим потвърждение, ще забегнем някъде надалеч, вероятно във Финландия. Макс ще го уреди. Но в момента не е удобно, тъй като той работи и като летен планински водач. Ще изчакаме още месец. Надявам се да е възможно да учим в Хелзинки. Или пък ще се самоубием. Ще видим.
Гейл оставя най-гадния въпрос за най-накрая, тъй като буржоазните й инстинкти са я подготвили за отговора:
— И на колко години е този твой Макс, Наташа?
— На трийсет и една. Но по душа си е дете.
Ох, и ти си дете, Наташа. Но не мога да разбера: някаква приказка ли ми разправяш тук под карибските звезди, мечта за въображаем любим, който някой ден очакваш да срещнеш? Или наистина си преспала с този трийсет и една годишен негодяй скиор, който не смее да каже на майка си? Защото, ако е така, си попаднала на най-подходящия адрес: при мен.
Гейл беше малко по-възрастна. Но само малко. И момчето в нейния случай не беше скиорче, а безпаричен мелез от местната прогимназия, чиито разведени родители живееха в Южна Африка. Собствената й майка бе излетяла от семейното гнездо три години по-рано, без да остави нов адрес. А баща й, алкохоликът, изобщо не представляваше физическа заплаха, тъй като лежеше в болницата с хронично чернодробно заболяване в последния му стадий. Със събрани назаем от приятели пари Гейл успя да си уреди нескопосан аборт, но така и не каза на момчето.
А до тази вечер така и не намери повод да го съобщи и на Пери. При създалите се обстоятелства вече се съмнява, че изобщо ще се стигне до казване.
От насмалко забравената в таксито на Оли чанта Гейл вади мобилния си телефон и проверява дали е получила нови есемеси. Оказва се, че не е, след което се захваща да си преговори старите. Онези от Наташа са изцяло с главни букви, за да са по-драматични. Четири от тях са дошли в рамките на една-единствена седмица:
ИЗМАМИХ БАЩА МИ ОТ КОЕТО МЕ Е СРАМ. ВЧЕРА ПОГРЕБАХМЕ МИША И ОЛГА В КРАСИВА ЧЕРКВА СИГУРНО СКОРО ЩЕ
ГИ ПОСЛЕДВАМ.
МОЛЯ ТЕ ДА МЕ УВЕДОМИШ КОГА Е НОРМАЛНО СУТРИН ДА
ТИ СЕ ПОВРЪЩА.
Следва отговорът на Гейл, съхранен в нейните „запазени съобщения“:
Общо взето, през първите три месеца, но ако си бол-
на от нещо, ВЕДНАГА отиди на лекар, ххх Гейл
На което Наташа съответно се обижда.
моля те не казвай ЧЕ СЪМ БОЛНА. любовта не е болест.
НАТАША.
Ако е бременна, има нужда от мен.
Ако не е бременна, има нужда от мен.
Ако е някоя откачена тийнейджърка, която си фантазира как ще се самоубие, има нужда от мен.
Аз съм й и адвокат, и душеприказчик. Аз съм всичко, което тя притежава.
Пери вече е теглил линията върху пясъка.
Не подлежи нито на уговорки, нито на заличаване от прибоя.
И тенисът вече не помага. Индийците младоженци са си заминали. Играта поединично е прекалено изнервяща. Марк им е враг.
Макар докато се любят, да успяват временно да забравят за присъствието й, линията ги изчаква да свършат и след това пак ги разделя.
Седнали на балкона след вечеря, двамата вперват погледи в арката на бялото охранително осветление, увиснала над върха на полуострова. Но ако приемем, че Гейл се надява да мерне момичетата, кого ли очаква да види Пери?