Дима — неговият Джей Гетсби? Дима — личният му Курц? Или някой друг дефектен герой на любимия му Джоузеф Конрад?
Усещането, че ги подслушват и следят, вече се е загнездило у тях за постоянно, денонощно. Дори да реши Пери да наруши самоналожения си обет за мълчание, устните му ще бъдат запечатани от страха да не бъде подочут.
Когато им остават още два дена, Пери става рано, в шест, да побяга. Гейл се излежава до по-късно, после се добира до „Капитанския мостик“, примирила се, че ще закусва сама, но го заварва да увещава конспиративно Амброуз да премести напред датата на заминаването им. Амброуз съжалява, но датите на билетите им не подлежат на промяна.
— Ама и вие защо не се обадихте вчера? Щяхме да ви уредим да излетите заедно с господин Дима и семейството му. С тази разлика, че те всички летят в първа класа, а вие сте в най-обикновена икономична. Май нямате избор. Ще трябва да изтърпите още един ден малкия ни стар остров.
Направиха всичко, което им беше по силите. Отидоха пеш до града и разгледаха всичко, което беше за гледане. Пери й изнесе цяла лекция за безобразията на робството. Посетиха един плаж на отсрещната страна на острова, където се гмуркаха с шнорхели и изобщо се правеха на поредните двама англичани, които не знаят с какво да запълват времето при наличието на толкова много слънце.
Но едва когато сядат да вечерят на „Капитанския мостик“, Гейл окончателно изтървава нервите си. Пери сам нарушава наложеното от него ембарго върху разговорите им във вилата и най-невероятно я пита дали случайно не познава някого „из средите на британската разузнавателна общност“.
— Ама ти не знаеш ли, че им сътруднича? — заяжда се тя. — Мислех, че вече си се усетил! — Сарказмът й обаче не стига доникъде.
— Просто си помислих да не би някой от кантората ти да има някаква връзка с тях — добавя засрамено Пери.
— Ха! И как по-точно? — срязва го Гейл и усеща как лицето й пламва.
— Ами… — Следва свръхневинно вдигане на рамене. — Хрумна ми, че при цялата сегашна дандания около отвличането и изпращането на заподозрени в други страни за изтезания… при всичките там разследващи комисии, дела и прочие… шпионите вероятно изпитват въпиюща нужда от юридическа помощ.
Това вече й дойде прекалено.
— Да ти го начукам, Пери! — възкликна звучно, после хукна по пътеката към вилата, където рухна в сълзи.
Да, страшно съжалявала. И той ужасно съжалявал. Покрусен бил. И тя също. Не бях права. Не, аз не бях прав. Дано по-скоро се върнем в Англия, че да загърбим цялата тази проклетия. Временно възстановили единството си, двамата се вкопчват един в друг като удавници и се любят със съответната безнадеждност.
Тя пак е до дългия прозорец и гледа намръщено улицата. Няма го проклетото такси. Изобщо няма такси — дори и да не е тяхното.
— Копелета мръсни — казва на глас, подражавайки на баща си. А след това на себе си — или на копелетата мръсни — безмълвно:
Какво, по дяволите, му правите? Какво, по дяволите, искате от него?
На какво ви отговаря „не, но всъщност да“, докато изпълнява моралното си шикалкавене пред очите ви?
Как щяхте да реагирате, ако вместо Пери, Дима бе избрал мен за свой душеприказчик? Ако вместо „между двама мъже“ се бе спрял на варианта „между мъж и жена “?
Как щеше да се чувства Пери, ако той сега седеше тук като захвърлена вещ и чакаше аз да се върна с повече тайни, отколкото „уви, уви, неми е позволено да споделя с теб, но то е за собственото ти добро“?
— Ти ли си, Гейл?
Аз ли съм?
Някой е пъхнал слушалката в ръката й и й е казал да разговаря с него. Но този някой го няма. Тя е сама. Пери й се е явил в най-гледаното време, не като спомен, а тя продължава да стои опряна с една ръка на рамката на прозореца и не откъсва поглед от улицата.
— Виж какво. Съжалявам, че закъснях и прочие.
И прочие ли?
— Хектор иска да разговаря и с двама ни утре сутринта в девет.
— Хектор ли?
— Да.
Запази разсъдъка си. Когато светът полудее, придържай се към онова, което знаеш.
— Не мога. Знам, че е неделя, но възнамерявам да работя. „Самсън срещу Самсън“ никога не спи.
— Обади се в кантората и им кажи, че си болна. Много е важно, Гейл. Много по-важно е от „Самсън срещу Самсън“. Честна дума.
— Според Хектор ли?
— И според мен, ако държиш да знаеш.