6
— Ще се казва Хектор, между другото — обявява умелият малък Люк, докато вдига поглед от своя екземпляр на бежовата папка.
— Това предупреждение ли е или указание свише? — пита Пери иззад разтворените си длани дълго след като Люк се е отказал да изчака отговор.
В изминалата цяла вечност, откакто Гейл си замина, Пери не е помръднал от масата — нито е вдигнал глава, нито се е наместил на стола си до празния неин стол.
— Къде изчезна Ивон?
— Отиде си — отвръща Люк, забил отново нос в папката си.
— По своя воля или я отпратиха?
Без отговор.
— Кой е Хектор? Вашият върховен вожд ли?
— Ако аз съм в „Б“ група, той е в „А“ група. — И си отбелязва нещо с молива.
— Значи, Хектор е шефът ви?
— И така може да се каже.
И така може да не се даде отговор на въпроса.
Макар на Пери да му се налагаше да си признае въз основа на всички налични до този момент данни, че всъщност не му беше трудно да намери общ език с Люк. Явно не бе от висшия ешелон, а от „Б“ групата, както самият той се бе изразил. Леко префърцунен може би, леко елитарен, но човек, с когото би образувал двойка при катерене.
— Хектор слушаше ли досегашния ни разговор?
— Предполагам.
— Гледаше ли ни?
— Понякога е по-полезно само да слушаш. Като радио-театър, да кажем. — След известна пауза: — Тази ваша Гейл е момиче на място. Отдавна ли сте заедно?
— От пет години.
— Уау!
— Защо пък „уау“?
— Ами май започвам да възприемам някои характеристики на Дима. Побързайте да се ожените.
— Навлизаше в свещена територия и Пери се канеше да го предупреди, но в крайна сметка му прости.
— Откога се занимавате с тази работа? — попита вместо това.
— Двайсетина години — отвърна Люк.
— Тук или в чужбина?
— В чужбина най-вече.
— Изкривява ли ви?
— В смисъл?
— За работата ви говоря. Изкривява ли мисленето ви? Усещате ли някаква… deformation professionnelle, така да се каже?
— Искате да попитате дали не съм станал психопат?
— Е, не чак дотам. Просто… как ви се отразява в дългосрочен план?
Главата на Люк се задържа приведена, но моливът му престана да се мотае и покоят му прерасна донякъде в предизвикателство.
— В дългосрочен план, казвате… — повтори той сериозно замислен. — Предполагам, че в дългосрочен план всички ще умрем.
— Не. Имах нещо много по-просто предвид. Като например що за удоволствие е това да представляваш държава, която не е в състояние да посрещне разходите си? — заобяснява Пери със закъснялото усещане, че навлиза в опасни дълбини. — Щото четох някъде, че напоследък в международен план ни допускали до почетната маса единствено благодарение на стабилното ни разузнаване. — Ето че взе да се лута напосоки. — И си рекох, как ли се отразява това на хората, на които се разчита за такива данни? Как ли се чувстват в много по-тежка категория от собствената им — добави, правейки неволна връзка с дребния ръст на Люк, за което мигновено съжали.
Напрегнатият им диалог бе прекъснат от бавни и тихи влачещи се стъпки, като по домашни чехли, по тавана над главите им, които впоследствие заслизаха внимателно по стълбите към сутерена. Като по заповед Люк се отправи към шкафа до една от стените, взе поднос с малцово уиски, минерална вода и три чаши и го остави върху масата.
Стъпките достигнаха долния край на стълбите. Вратата се отвори. Пери инстинктивно скочи на крака. Последва взаимен оглед. Двамата мъже бяха с еднакъв ръст, което и за двама им бе необичайно. Ако не беше толкова прегърбен, Хектор щеше да е по-високият. С класическото си широко чело и отметнатите назад в две мръсни вълни начупени бели коси заприлича на Пери на някакъв старовремски, поизкукуригал факултетски декан. Беше на около петдесет и пет години, по преценка на Пери, но се беше облякъл за цяла вечност с някакво жалко кафяво спортно сако с кожени кръпки по лактите и кожени ръбове на маншетите. Безформеният сив панталон от каша можеше спокойно да принадлежи и на Пери. Същото важеше и за охлузените хъш пъпис на краката му. Непретенциозните рогови рамки на очилата му като да бяха изровени от сандъка, в който Пери държеше на тавана някои останали от баща му вещи.
Най-после — и то дълго след като бе отминал подходящият момент — Хектор проговори.
— Уилфред Оуън, значи — обяви с глас, който се предполагаше да е и жизнерадостен, и изпълнен със страхопочитание. — Едмънд Бърк, значи. Зигфрид Сасун, значи. Робърт Грейвс, значи. Et al[4].
— Защо? Какво са направили? — попита озадаченият Пери, лишил се от възможността първо да помисли.
4
От латински et alii (и други) — съкращение, използвано при изреждане на автори в библиография. — Б.пр.