Да, всички тези неща бяха от огромна важност за Пери.
И продължаваха да са от важност и сутринта след денонощните колебания, когато в осем часа, със стисната под мишница тетрадка със спирала, той си наложи да прекоси правоъгълния вътрешен двор на древния оксфордски факултет, който скоро щеше да напусне завинаги, и да слезе по прояденото от червеите дървено стълбище до покоите на Базил Флин, доктор по право и директор по учебната част, десет минути след като бе помолил за кратко допитване по личен и конфиденциален въпрос.
Само три години деляха двамата мъже, но, според Пери, Флин вече се бе превърнал в първа курва на университетската система от комисии.
— Ще успея да те вмъкна в графика си само ако се явиш незабавно — бе му заявил превзето. — В девет влизам на заседание на Съвета, а те обикновено траят дълго.
Носеше тъмен костюм и черни обувки с лъснати катарами отстрани. От пълната парадна униформа на ортодоксалността го отличаваше единствено старателно вчесаната, стигаща до раменете му коса. Пери изобщо не беше обмислил как да подхване разговора си с Флин, така че, гледани сега от дистанцията на времето, началните му думи очевидно бяха доста зле подбрани.
— Ти нали миналия срок се опита да прелъстиш мой студент — избъбри още от прага.
— Моля? Какво съм се опитал?
— Онова полуегиптянче — Дик Бенсън. Майка египтянка, баща англичанин. Арабски говорещ. Подаде заявление за академична субсидия, но ти си му подсказал, че може би трябвало да разговаря първо с едни твои познати в Лондон. Той обаче не разбрал какво точно имаш предвид, затова се обърна за съвет към мен.
— И ти какво го посъветва?
— Че ако познатите ти в Лондон са такива, каквито подозирам, че са, да внимава къде стъпва. Идеше ми да му кажа да се пази от тях като дявол от тамян, но реших, че не ми е работа да правя подобни изявления. Все пак нямах правото да избирам от негово име. Не съм ли прав?
— За кое?
— За това, че вербуваш в тяхна полза. Че им търсиш кадри.
— И кои са „те“ по-точно?
— Шпионите. Той самият Дик Бенсън нямаше представа към кои по-конкретно го насочваш, та аз ли? И ни най-малко не те виня. Напротив. Само питам. Вярно ли е? Че имаш връзка с тях? Или просто Бенсън си е въобразявал?
— За какво си дошъл и какво всъщност искаш?
В този момент Пери насмалко да си излезе. И после съжали, че не го е направил. В интерес на истината, действително се извърна и се насочи към вратата, но после се спря и направи кръгом.
— Нужно ми е да се свържа с определени хора в Лондон — каза, стиснал алената тетрадка под мишницата си в очакване на въпроса „защо?“.
— Да не си решил и ти да се включиш? Абе знам, че напоследък прибират какви ли не, ама чак пък теб?
И Пери пак почти се насочи към вратата. И после пак съжали, че не го е направил. Но и този път успя да се овладее, пое дълбоко въздух и едва сега намери необходимите му думи.
— Случайно попаднах на определена информация. — И почука с дългите си нервни пръсти по тетрадката, която издаде лек звън. — Информация, която не съм искал, не съм желал и която е — доста се поколеба, преди да произнесе думата… — тайна.
— Според кого?
— Според мен.
— Защо?
— Защото, ако е вярна, може да постави в опасност живота на няколко души. Или, съответно, да спаси няколко живота. Не е по моята специалност.
— Нито пък по моята, слава богу. Да, подбирам кадри. Крада кадри за тях. Но определените мои хора си имат и един определено добър уебсайт. Да не говорим за кретенските реклами, които пускат за себе си в печатните медии. Така че имаш избор между тези два пътя.
— Нямам време обаче. Материалът ми е изключително спешен.
— Хем спешен, хем таен, така ли?
— Най-вече е спешен. Безкрайно спешен.
— Бъдещето на родината виси на косъм, значи? А това под мишницата ти предполагам, че е малката червена книжка на председателя Мао.
— Протоколен документ е.
Двамата се огледаха с взаимна неприязън.
— Надявам се да не възнамеряваш наистина да ми го връчиш все пак.
— Напротив. Точно това възнамерявам. И защо не?
— Ще тръшнеш пред Флин своите спешни тайни? И очакваш той да им лепне пощенска марка и да ги изпрати на своите определени хора в Лондон?
— Нещо такова. Защо смяташ, че би трябвало да знам как точно процедирате вие?