„Много англичани шпионират. Лордове. Джентълмени. Интелектуалци. Знам, че е така. Вие като нация държите на честната игра, на феърплей. Вашата страна е страна на закона. И имате добри шпиони.“
Наложи се пак да му кажа: „Не, Дима, аз не съм — повтарям: не съм никакъв шпионин. Аз съм ти партньор по тенис и университетски преподавател, който точно сега е тръгнал да променя из основи живота си.“ Трябваше да проявя негодувание. Но какво значи „трябваше“ в крайна сметка? Озовал се бях в съвсем нов свят.
— А и бас държа, че вече сте налапали и цялата стръв! — прекъсва го Хектор. — Какво ли не бих дал, за да бъда на ваше място в този момент! Готов съм и на проклетия му тенис да се науча!
Да, „налапал стръвта“ е съвсем точно казано, съгласява се Пери. В полумрака Дима бе натрапчив обект за наблюдение. И за слушане през воя на вятъра.
Твърд, мек или среден, въпросът на Хектор бе зададен с такава лекота и загриженост, че прозвуча направо като утеха:
— И предполагам, че при всичките ви съвсем основателни резерви спрямо нас, поне за миг ви се е прищяло да сте шпионин, не съм ли прав?
Пери се намръщи, взе да чеше смутено къдравите си коси и не успя да намери непосредствен отговор.
— Чувал ли си за Гуантанамо, професоре?
Да. Пери е запознат с Гуантанамо. И е демонстрирал против съществуването му по всеки известен му начин. Но какво иска да му каже Дима всъщност? Защо Гуантанамо придобива изведнъж такава изключителна важност, спешност и критичност за Великобритания — ако си позволим да цитираме писменото послание от Тамара?
— Чувал ли си за тайните самолети, професоре? За ония проклети самолети, които типовете от ЦРУ наемат и прекарват с тях терористи от Кабул до Гуантанамо?
Да, Пери е много добре запознат с въпросните тайни самолети. И доста пари е пратил до една определена благотворителна фондация за правна помощ, възнамеряваща да съди авиокомпаниите собственици на тези самолети за нарушаване на човешките права.
— От Куба до Кабул обаче тия самолети се връщат празни, разбираш ли? А знаеш ли защо? Щото нито един шибан терорист не лети по посока от Гуантанамо за Афганистан. Аз обаче си имам приятели.
Думата „приятели“ май го затруднява. Повтаря я, прекъсва, измърморва си нещо на руски и набива още от водката, преди да продължи:
— Та моите приятели се договарят с пилотите, сключват сделка, съвсем частна сделка, без документиране, нали разбираш?
Окей. Без документиране.
— И знаеш ли какво прекарват с тия празни самолети, професоре? Без митници, товар направо на борда, оттам — директно до купувача, Гуантанамо-Кабул, плащане в брой в аванс?
Не, Пери няма никаква представа какво може да се превозва от Гуантанамо до Кабул срещу плащане в брой в аванс.
— Омари, професоре! — пляска Дима длан върху огромното си бедро и избухва в див смях. — Няколко хиляди проклети омара от Мексиканския залив! И кой ги купува тия проклети омари? Щурите главатари на въоръжените банди! От главатарите ЦРУ си купува пленниците. После на същите главатари им продава проклетите си омари. За кеш. Е, и по някое и друго килце хероин за охраната на Гуантанамо. От най-качествения. Проба 999. Без никакви примеси. Повярвай ми, професоре!
Какво се очаква от Пери? Да се шокира ли? Напъва се да създаде такова впечатление. Но нима това е достатъчен повод да го довлекат в тази лашкана от ветровете паянтова наблюдателница? Не му се вярва. А доколкото усеща, и на Дима не му се вярва. Разказаното дотук е по-скоро изстрел за прицелване — увод към следващо изложение.
— И знаеш ли какво правят моите приятели с всичките тези пари в брой, професоре?
Не, Пери няма никаква представа какво правят приятелите на Дима с печалбата от омарите, контрабандирани от Мексиканския залив до главатарите на афганистанските въоръжени банди.
— Носят всичкия тоя кеш на Дима. А защо? Защото имат доверие на Дима. Много, много руски групировки имат доверие на Дима! А и не само руски! Големи, малки, за мен няма значение! Приемаме всичко! Така че кажи на твоите английски шпиони: имате ли мръсни пари? Дима ще ви ги изпере. Ноу проблем! Предпочитате да ги пестите? Заповядайте при Дима! От многото малки пътчета Дима ще ви построи една огромна магистрала. Това предай на твоите проклети шпиони, професоре.
— И каква ви е оценката за тая гадина на този етап? — пита Хектор. — Поти се, репчи се, пие, шегува се. Казва ви, че е мошеник и перач на пари, и се хвали с престъпните си приятели — но какво всъщност виждате и чувате вие през това време? Какво ври там у него?