Выбрать главу

И Пери им възпроизвежда момента:

— „И Миша е човек на честта, като мен, натъквам им! — заявява Дима пред ръководството на признатите мъже воры. — И той е от криминалните, а не е политически. Миша е предан на истинската Матушка Русия, а не на Съветския съюз. Миша уважава всички жени. Той е силен, той е чист, не е нито стукач, нито собака, не е нито към военните, нито към лагерната охрана, нито към КГБ. Не е и полицай. А убива полицаи. Мрази всички апаратчици. Миша е мой син. Ваш брат. Приемете Миша за свой ворски брат!“

Пери се придържа упорито към лекторския стил. Отбележете, ако обичате, в тетрадките си следните факти, дами и господа. Откъсът, който ще ви прочета, представлява съкратената версия на личната история на Дима, така както ми я разказа в наблюдателницата на къщата, наречена „Трите комина“, докато отпиваше шумно, с мляскане, от водката си.

— Щом го освобождават от Колима, той се отправя начаса за Перм и успява да стигне навреме за погребението на майка си. В началото на 80-те години на миналия век престъпността е в разцвета си. Престъпниците живеят на високи скорости — кратко и опасно, но и доходоносно. С безупречното му минало Дима е приет радушно от местните воры. А той открива у себе си математически заложби и се отдава на незаконни валутни спекулации, застрахователни измами и контрабанда. Бързо нарастващото му досие от дребни престъпления го отвежда в управляваната от комунистите Източна Германия. Специалност: кражби на автомобили, фалшиви паспорти и валутни сделки. Междувременно се научава и да говори немски. Връзките му с жени са безразборни, но постоянен партньор му е Тамара — живееща в Перм черноборсаджийка, специализирана в редки стоки от рода на дамско модно облекло и основни хранителни продукти. С помощта на Дима и други сподвижници се занимава допълнително и с рекет, отвличания и шантаж. Но това я вкарва в конфликт с вражеска банда, която първо я залавя и я измъчва, после й скалъпва обвинение и я предава на местната полиция, където я подлагат на още мъчения. Ето как Дима ми описа проблема на Тамара:

„Тя нищичко не им казва, професоре, чуваш ли? Як престъпник, по-яка от мъж. Вкарват я в пресс-камера[6]. Знаеш ли какво значи пресс-камера? Обесват я с главата надолу, изнасилват я десет, двайсет пъти, скапват я от бой, но тя нищо не издава. Само им казва „Майната ви“. Тамара е страхотен боец, а не е сука.“

Пери пак използва неуверено думата, та се налага Хектор отново да го спасява.

— Кучка е по-лошо и от собака или стукач. Суките са предатели спрямо законите на подземния свят. Дима явно вече се тресе от мощно чувство за вина.

— Което може би обяснява защо се затрудни от тази дума — подсказва Пери, а Хектор се съгласява, че е напълно възможно.

И пак Пери в ролята на Дима:

— „Един ден на полицията така им писва, че я събличат гола и я захвърлят на шибания сняг. Но тя пак думичка не им казва, чуваш ли? Само дето откача, окей? Почва да говори с Господа. Купува куп икони. Заравя пари в шибаната си градина, забравя къде ги е заровила, ебал съм им майката. Но тая жена е вярна, чуваш ли? И няма да я оставя. Майката на Наташа я обичах. Но Тамара никога няма да я оставя. Чуваш ли ме?“

Пери го чува.

Щом Дима започва да печели сериозно, изпраща първо Тамара на почивка и рехабилитация в швейцарска клиника, после се оженва за нея. След година се раждат и двамата близнаци. Скоро след сватбата им се състои и годежът на фантастично красивата много по-млада сестра на Тамара Олга — висококласна проститутка и любимка на всички воры. А годеник й е не кой да е, а Миша — любимият ученик на Дима, и той вече пуснат от Колима.

— Връзката между Олга и Миша осъществява и последната мечта на Дима — обявява Пери. — Оттам насетне Дима и Миша стават истински братя. По ворския закон Миша и дотогава се е смятал за син на Дима, но бракът циментира абсолютно семейната им връзка. Децата на Дима стават деца и на Миша, а тези на Миша — деца и на Дима — пояснява Пери, после се обляга назад решително, все едно е готов за въпросите от дъното на аудиторията.

вернуться

6

Пресс-камера, или пресс-хата (рус.) — килия, в която затворническите власти оставят неудобни затворници на произвола на други затворници. — Б.пр.