Само че Хектор, който се е забавлявал с оттеглянето на Пери в академичната му кожа, предпочита да коментира чутото по свойствения за него ироничен начин.
Тия воры могат направо да побъркат човека, не мислите ли? Така, както се отричат от брака, от политиката и от цялата дейност на държавата, в следващия миг ги виждаш изтупани да се венчават в черква под звъна на камбаните. Пийнете си още малко. Не повече от чаена лъжичка. Вода ще желаете ли?
И пак свещенодействия с бутилката и каната с вода.
— Ето, значи, какви са били всичките — разсъждава ненужно Пери, докато отпива от съвсем слабото си уиски. — Всички ония шантави братовчеди и вуйчовци в Антигуа. Явно са били воры в законе, дошли да изкажат съболезнованията си по повод Миша и Олга.
Пери възприема отново решителния си лекторски стил. Пери в ролята на резюмиращ историята, нищо повече.
Перм е вече прекалено тесен за Дима и Братството. Бизнесът се разраства. Престъпните групировки се съюзяват. Започват да сключват сделки с чуждестранни мафии. Но най-хубавото от всичко е това, че Дима — мислещият звяр от Колима без капчица образование — е открил у себе си естествен талант за изпиране на добитите по престъпен начин пари. И когато неговото Братство решава да подхване бизнес и в Америка, тъкмо Дима изпращат в Ню Йорк да създаде верига за изпирането на пари със седалище в Брайтън Бийч. Дима взема със себе си Миша в качеството на силовак. А когато Братството решава да разкрие и европейски клон на пераческия бизнес, изборът им отново пада върху Дима. А той от своя страна поставя условието Миша пак да бъде назначен за негова дясна ръка, но този път в Рим. Молбата му е удовлетворена. Димини и Мишини са вече наистина едно семейство: търгуват заедно, играят заедно, разменят си жилища и гостувания, възхищават се взаимно на децата си.
Пери отпива за пореден път от уискито.
— Но всичко това става по времето на стария Княз — заявява Пери едва ли не с носталгия. — За Дима това е истински златен век. Старият Княз е истински вор. При него няма грешка.
— А новият Княз? — пита провокиращо Хектор. — Младият? За него никакво мнение ли не изказва?
Пери отказва да види въпроса откъм смешната му страна.
— Прекрасно знаете за какво става дума — изръмжава. След което добавя: — Новият млад Княз е най-голямата сука на всички времена. Най-големият предател. Той е Княза, който поставя всички воры в ръцете на държавата, а това е най-лошото нещо, което един вор може да стори. В очите на Дима да измениш на такъв човек е дълг, а не престъпление.
— Харесват ли ти тия деца, професоре? — пита Дима с някаква фалшива незаинтересованост, отметнал назад глава и уж вперил поглед в белещите се плоскости на окачения таван. — Катя? Ирина? Харесват ли ти?
— Естествено. Разкошни са.
— А Гейл? И тя ли ги харесва?
— Много добре знаеш, че и тя. И че й е много мъчно за тях.
— Те, малките, какво й казаха за смъртта на баща им?
— Че било автомобилна катастрофа. Преди десет дни. Извън Москва. Трагедия. И баща им, и майка им.
— Ами да. Истинска трагедия. И автомобилна катастрофа. Най-обикновена автомобилна катастрофа. Най-нормална автомобилна катастрофа. В Русия такива автомобилни катастрофи колкото щеш. Четирима мъже, с четири калашника, шейсетина куршума, кой му пука? Автомобилна катастрофа бе, професоре. На труп по двайсет-трийсет куршума. Моят Миша, моят ученик, момче на някакви си четирийсет години. Дима го представи на воровете, направи го мъж.
Следва внезапно изригване на ярост:
— И как така не успях да опазя моя Миша? Защо го пуснах да върви в Москва? Че на сукин Княза копелетата да го разкъсат с двайсет-трийсет куршума? Да очукат и Олга, красивата сестра на жена ми Тамара, майката на дъщеричките на Миша? Защо не го опазих? Ти си професорът! Ти ми кажи, ако обичаш, как така не опазих моя Миша?
И докато именно яростта, а не силата на звука придава такава неземна сила на гласа му, хамелеонският характер на човека пък му позволява да замени тази своя ярост със славянска обезвереност.
— Окей. Да приемем, че Олга, сестрата на Тамара, не беше чак толкова набожна — отбелязва той една слабост, която Пери дотогава не е отчел. — Викам му аз на Миша: „Да не би твоята Олга с тоя хубав неин задник да се заглежда още по чужди мъже? А и ти, Миша, престани да развратничиш, ами се заседи у дома си, като мен, и вземи да й обръщаш повечко внимание.“ — При което гласът му пак спада до шепот. — Трийсет проклети куршума, професоре. Тая сука Княза ще си плати за тия трийсет куршума в моя Мита.