— Изобщо няма да е там.
— Къде тогава?
Пери измърмори „Майната му“, бръкна в джоба на сакото си, извади син плик и го шляпна непохватно върху овалната маса. Пликът беше разпечатан. Хектор го взе, старателно отдели капачето с кокалестите бели върхове на пръстите си, извади два картона с нещо напечатано върху тях и ги разгъна. След тях и бял лист хартия, също сгънат.
— И за къде по-точно са тези билети? — попита, след като ги проучи озадачено така, че при нормални условия отдавна щеше да се е сдобил с отговора на въпроса си.
— Нали четете какво пише? Финалният мач при мъжете на откритото първенство на Франция. На „Ролан Гарос“ в Париж.
— И как се сдобихте с тях?
— Плащах сметката за хотела ни. Гейл прибираше багажа. Връчи ми ги Амброуз.
— Заедно с тази мила бележка от Тамара?
— Точно така. Заедно с милата бележка от Тамара. Познахте.
— Доколкото разбирам, бележката от Тамара е била в плика с билетите. Или беше отделно?
— Бележката от Тамара беше в отделен запечатан плик, който впоследствие унищожих — отвърна Пери, чийто глас се задавяше от гняв. — Двата билета за тенис турнира „Ролан Гарос“ бяха в плик, който не беше запечатан. Става дума за плика, който в момента е в ръката ви. Плика, в който се намираше писмото от Тамара, изхвърлих, а самото писмо пъхнах в плика, съдържащ билетите.
— Чудесно. Мога ли да го прочета?
И се зачете, без да дочака позволение.
— „Каним ви ако обичате да вземете и Гейл със себе си. Ще се радваме пак да ви срещнем.“
— За бога — промърмори Пери.
— „Молим ви да се явите на алеята „Марсел Бернар“ в стадиона „Ролан Гарос“ петнайсет (15) минути преди началото на мача. По тази алея има много магазини. Обърнете особено внимание на витрината с материали на „Адидас“. Ще се престорим на много изненадани от срещата ни. Сякаш Божието провидение ни е събрало. Молим ви да обсъдите въпроса с вашите британски служители. Те ще оценят ситуацията.
Молим ви също така да приемете поканата ни да посетите специалната ложа на представителя на компанията „Арена“. Ще е удобно също така ако по същото време в Париж присъства и отговорно лице от тайните власти на Великобритания за крайно дискретен разговор. Молим да уредите това.
В името на Бога, обичаме ви.
Тамара.“
Това ли е всичко?
— Това е.
— И вие сте разстроен. Ядосан. Пищисан, че е трябвало да свалите картите си.
— Ако трябва да съм точен, направо съм бесен — съгласява се Пери.
— Добре. Преди да избухнете окончателно, позволете ми да ви дам малко безвъзмездна допълнителна информация. Повече от това може и да не получите. — Привел се бе върху масата, а сивите му фанатични очи грееха от възбуда. — На Дима му предстоят две жизненоважни церемонии по подписване, е които официално ще прехвърли цялата си изключително изобретателна система за пране на пари на по-младите, а именно на Княза и неговата свита. Става дума за астрономически суми пари. Първата церемония ще се състои в Париж в понеделник, осми юни — деня след срещата ви на тениса. Второто, окончателно — да не го нарека „прощално“ — подписване ще се състои в Берн два дни по-късно — в сряда, десети юни. От мига, в който Дима им припише делото на своя живот — тоест след подписването в Берн на десети юни, — той ще е обект на същото недружелюбно отношение, каквото е получил и приятелят му Миша: с други думи, готов ще е за пречукване. Споменавам всичко това между другото с единствената цел да ви накарам да осъзнаете доколко дълбоки са плановете на Дима, в какво безнадеждно положение се е озовал и колко голям е залогът от натрупаните милиарди — в буквалния смисъл на думата. Докато подпише, ще се радва на пълен имунитет. Че кой би застрелял кравата, от която чака мляко. Но подпише ли — пиши го умрял.
— За какво му е притрябвало тогава да ходи чак до Москва за погребението? — възразява Пери с далечен глас.
— Е, на нас двамата надали ще ни се наложи — съгласи се Хектор. — Но пък и ние не сме воры, а и цената на отмъщението неизбежно е висока. На оцеляването също. Така че, докато не подпише, той е здраво брониран. Но да се върнем към самия вас, а?
— Щом настоявате.
— И двамата трябва да настояваме. Преди малко споменахте, че сте направо бесен. Мен ако питате, вие сте абсолютно в правото си да сте направо бесен, при това спрямо себе си, тъй като на определено ниво — става дума за нивото на нормалното общуване в рамките на обществото — сте се Държали — при обстоятелства, които приемаме, че са били трудни — като истински задник шовинист. И недейте да ми се репчите насреща. Погледнете само какви сте ги надробили дотук. Не включвате Гейл, а тя изгаря от желание да участва. Нямам представа в кой век си въобразявате, че живеете, но тя има не по-малко право от вас на самостоятелни решения. Нима най-сериозно възнамерявате да я лишите от полагащия й се безплатен билет за финалите при мъжете на открития шампионат на Франция? И то не кой друг, а Гейл — партньорката ви и в тениса, и в живота?