Така че въпреки максималните й усилия — боя се, Люк — и при цялото му великолепно представяне в Богота и проявената от него изключителна смелост — личният му живот, между другото, изобщо не я засягал, доколкото не влияел на работата му, а такова влияние очевидно не било забелязано, — всичко това поднесено в куп вметнати фрази — най-доброто, което можела да му предложи на този етап, било временно заместителство в административния отдел, докато титулярката се върнела от отпуск по майчинство.
Междувременно нямало да е зле и той да си поговори с хората от отдела по преквалификация дали те нямало да му предложат евентуално нещо из широкия свят, който, противно на глупостите, дето ги пишело по вестниците, не бил чак толкова безнадежден. Всичкият този тероризъм и заплахите от граждански бунтове се отразявали изключително благотворно на частния охранителен сектор. Някои от най-добрите й бивши служители печелели там двойно повече, отколкото им плащали дотогава в Службата, и били страшно доволни. А при отлично досие като неговото — и при един вече уреден семеен живот, както личало по всичко, макар това изобщо да не й влизало в работата — не се и съмнявала, че Люк ще е апетитна плячка за някой бъдещ работодател.
— Сигурен ли сте, че нямате нужда от травматична терапия или нещо от този род? — попита го тя загрижено на излизане.
Не и от вас, благодаря, мина му през ум. А и семейният ми живот все още не е уреден.
Административният отдел водеше жалкото си съществование на партера, а бюрото на Люк бе максимално приближено до улицата, но без да са го изхвърлили съвсем на тротоара. След трите години в световната столица на отвличанията не му бе никак лесно да се пренастрои към отчитането на командировките на младшите кадри на вътрешна служба, но той не жалеше усилия. Което съвсем подсили изненадата му, когато, не минал и месец от началото на новата му присъда, вдигна почти никога незвънящия телефон и чу, че го канят незабавно на обяд със самия Хектор Мередит в прочутия му със своята старомодност лондонски клуб.
— Ама за днес ли става дума, Хектор? Боже мили.
— Ела рано и никому нито дума. Измисли, че ти е „онова време от месеца“ или каквото там ти дойде наум.
— Какво разбираш под рано?
— Единайсет.
— Единайсет? На обяд?
— Защо? Не си ли гладен?
Оказа се, че привидно необичайното време и място са всъщност най-удачно подбрани. В единайсет часа в един делничен предобед всеки загниващ клуб на „Пал Мал“ е обзет от воя на прахосмукачките, напевните приказки на нископлатената прислуга от имигранти, които подреждат приборите за обяд, и почти нищо друго. Между колоните на фоайето не се мяркаше никой освен престарелият портиер в своята кабинка и чернокожата жена, която забърсваше пода. Кацнал с кръстосани крака върху стар резбован дървен трон, Хектор се беше зачел във „Файнаншъл Таймс“.
В служба от номади, които са положили клетва да не споделят тайните си, поначало е много трудно да се сдобиеш с конкретна информация за някой колега. Но и при тези занижени стандарти някогашният заместник-директор за Западна Европа, впоследствие заместник-директор на отдел „Русия“ и заместник-директор за Африка и Югоизточна Азия, а понастоящем — колкото и да не беше за вярване — директор на отдела „Специални мероприятия“ си беше жива загадка, а ако питаха някои от колегите му — и абсолютен чешит.
Преди петнайсет години Люк и Хектор посещаваха по едно и също време тримесечен курс по задълбочено изучаване на руски, воден от възрастна княгиня в обраслата й с бръшлян резиденция в старата част на Хампстед, на по-малко от десет минути път от сегашното жилище на Люк. И всяка вечер си правеха пречистваща разходка през парка „Хампстед Хийт“. В ония времена Хектор се придвижваше бързо — и във физическо, и в професионално отношение. Дребният Люк едва смогваше да поддържа темпото на дългите му крачки. А монолозите му, които и в буквален, и в преносен смисъл минаваха над главата на Люк и бяха изпълнени с ругатни, се разпростираха от „двамата най-големи мошеници в историята“ — Карл Маркс и Зигмунд Фройд — до въпиющата нужда от такъв вид британски патриотизъм, който да отговаря на съвременното съзнание, и обикновено биваха последвани от типичния за Хектор обратен завой и настояването му някой да му обясни какво всъщност означава съзнание.
Оттогава пътищата им много рядко се бяха засичали. Докато кариерата на Люк следваше своя предвидим път — Москва, Прага, Аман, пак Москва, с промеждутъци в лондонското управление, и накрая Богота, — бързият възход на Хектор до четвъртия етаж изглеждаше предопределен свише, а отдалечаването му, поне по отношение на Люк — всецяло. С течение на времето обаче буйният инат на Хектор започваше постепенно да напомня за себе си. Новопоявилата се вълна политически брокери в Службата се стремеше към все по-голямо влияние сред управленските кръгове в селото, наречено Уестминстър[8]. В свое закрито обръщение към старшите служители, което се оказа не чак толкова закрито, колкото следваше да бъде, Хектор заклейми „мъдрите глупаци“ от четвъртия етаж за „готовността им да пожертват свещеното задължение на Службата да говори единствено истината пред властимащите“.