И още преди вдигналата се пушилка да улегне напълно, в хода на бурното разследване на един оперативен провал председателстващият Хектор бе заел страната на провалилите се срещу междуведомствената планировъчна служба, чийто поглед, според него, бил „неестествено ограничен поради това, че главите им били наврени в американския задник“.
Така че никой не се изненада, когато по някое време през 2003 г. Хектор изчезна. Без прощално тържество, без некролог в месечния бюлетин, без неоповестен медал, без по-нататъшен адрес. Първо изчезна кодираният му подпис върху оперативните заповеди. После името му изчезна от списъка на получателите на засекретените материали. След което изчезна и от затворения ведомствен списък на получателите на имейли, а накрая и от криптирания телефонен указател, което си беше равносилно на уведомление за нечия кончина.
А мястото на самия човек се зае от неизбежната фабрика за клюки:
Оглавил бил бунт на горния етаж против намесата в Ирак, заради което го уволнили. Нищо подобно, твърдяха други. Ставало дума за бомбардировките в Афганистан и не са го уволнили, а сам си е подал оставката.
В разгорещен спор се изправил лице в лице срещу секретаря на правителството и го нарекъл в очите „лъжливо копеле“. И това не е вярно, твърдеше друг лагер. Изрепчил се на главния прокурор и го нарекъл „безгръбначен мазник“.
Трети, на базата на по-съществена информация, сочеха сполетялата Хектор лична трагедия в навечерието на напускането му на Службата, когато разюзданият му единствен син Ейдриън катастрофирал, не за пръв път, на голяма скорост с открадната кола, която шофирал под влиянието на силна дрога. Единственият пострадал в инцидента, Ейдриън, се отървал с контузии по гръдния кош и лицето. Чудото спасило на милиметри млада майка и бебето й, но не му спестило грозните вестникарски заглавия от рода на ИЗБЯГАЛ СИН НА ДЪРЖАВЕН СЛУЖИТЕЛ В ЖЕСТОКА КАТАСТРОФА НА ГЛАВНАТА УЛИЦА. Съдията взел пред вид и ред предишни негови нарушения. Съсипан от случая, твърдеше мълвата, Хектор се оттеглил от тайния свят, за да подкрепя сина си, докато излежава присъдата.
Но колкото и достоверна да звучеше последната версия — поне в нейна подкрепа съществуваха няколко неопровержими факта, — тя все пак не можеше да обясни всичко, тъй като няколко месеца след изчезването му лицето на Хектор цъфна по първите страници на жълтите таблоиди, и то не в ролята му на покрусения баща на Ейдриън, а на неустрашимия самотен воин, повел борба за спасяването на старата им фамилна фирма от лапите на така наречените от него КАПИТАЛИСТИ ЛЕШОЯДИ, който епитет го бе изстрелял в челните заглавия в националната преса.
В продължение на няколко седмици следящите съдбата на Хектор имаха възможността да се забавляват с вълнуващите приключения на отдавна създадената и прилично заможна крайбрежна фирма на вносители на зърнени храни с шейсет и пет дълговременни служители, всичките до един акционери, чиято „животоподдържаща система беше внезапно изключена“ според Хектор, който с не по-малка внезапност бе установил в себе си дарба за пъблик рилейшънс. „Разхитителите на активи и спекулантите чукат на портата ни, а шейсет и пет честни и почтени англичани и англичанки съвсем скоро ще бъдат изхвърлени на бунището“, уведоми той пресата. И наистина, само след по-малко от месец заглавията крещяха: МЕРЕДИТ ОТБЛЪСВА КАПИТАЛИСТИТЕ ЛЕШОЯДИ. СЕМЕЙНАТА ФИРМА ПРОВАЛЯ ОПИТА ДА БЪДЕ ПРЕВЗЕТА.
А година по-късно Хектор седеше в стария си кабинет на четвъртия етаж и вдигаше малко гюрултия, както обичаше да се изразява.
С какви аргументи е успял Хектор да уговори завръщането си и дали пък Службата не го е молила коленопреклонно да се върне, а и какви функции поначало изпълнява един такъв директор на „Специални мероприятия“ си оставаха все загадки, на които Люк нямаше как да не се диви, докато го следваше със скоростта на охлюв по разкошното стълбище на клуба му, покрай люпещите се портрети на имперските му герои до вмирисаната на мухъл библиотека с книги, които никой не чете. И продължи да им се диви, докато Хектор затваряше тежката махагонова врата, завъртя ключа, пусна го в джоба си, разкопча катарамите на старовремската си кафява чанта и побутна към Люк запечатан плик с монограма на Службата, но без пощенска марка върху му, след което се затътри към стигащия до тавана вертикално отварящ се прозорец, който гледаше към парка „Сейнт Джеймс“.