— Предполагам, че това ще те удовлетвори повече, отколкото мотаенето из административния отдел — подметна, докато силуетът на недодяланото му тяло се очертаваше на фона на прашните тюлени завеси.
Писмото в служебния плик бе разпечатка от имейл на същата кралица на, Човешки ресурси“, която само два месеца по-рано бе произнесла присъдата си над Люк. Със своята безжизнена проза то го прехвърляше, считано незабавно и без никакви обяснения, на длъжност „координатор“ на ембрионален орган под името „Фокус-група за анализ на насрещни искове“, подчинена на директора на „Специални мероприятия“, със задачата „да изследва проактивно оперативните разходи, подлежащи на възстановяване от отделите поръчители, които са се възползвали до значителна степен от продукта на дейността на Службата“. Назначението автоматично продължаваше договора му с още осемнайсет месеца, водещи се за редовен трудов стаж за пенсия. По всички въпроси моля да се обръщате с имейл на указания тук адрес.
— Разбираш ли му изобщо нещо? — попита Хектор, така както бе застанал до високия, вертикално отварящ се прозорец.
Озадаченият Люк успя да измърмори единствено, че щяло да му помогне с изплащането на ипотеката.
— А как ти звучи „проактивно“? Не се ли шашваш от тая дума — „проактивно“, а?
— Не особено — отвърна Люк с несигурен смях.
— Човечната кралица умира за проактивни работи — смъмри го Хектор. — Възбужда се като разгонена котка. А пък като му туриш и една фокус-група, всичко заспива на място.
Защо пък Люк да не му поиграе по гайдата? Но пък що за идея е това да го викне в тоя отвратителен клуб в единайсет сутринта, да му връчи писмо, което поначало не е негова работа да му връчва, че и да се отдава на педантични забележки по адрес на терминологията, използвана от Човечната кралица?
— Чух, че бая зор си видял в Богота — рече Хектор.
— Ами да, горе-долу — отвърна предпазливо Люк.
— Да не си чукал жената на помощника си? Това ли имаш предвид под „горе-долу“?
Вперил поглед в писмото в ръката му, Люк забеляза, че то взе да потреперва, но успя да си наложи нищо да не отговори.
— Или онова „горе-долу“, което произтича от отвличане под дулото на автомат от дрислив наркобарон, когото си смятал за свой агент? — не мирясваше Хектор. — За такова „горе-долу“ ли говориш?
— Май и за двете — отвърна вдървено Люк.
— А би ли ми казал кое стана първо — отвличането или чукането?
— Чукането, за съжаление.
— За съжаление, понеже докато си бил на разположение на наркобарона в укреплението му насред джунглата, бедната ти женица в Богота е дочула, че си чукал съседката ли?
— Да. Така беше. Чула е.
— В резултат на което, след като се отърва от гостоприемството на твоя наркобарон и успя да се добереш до дома след няколкодневно общуване с дивата природа, не получи очакваното достойно за един герой посрещане?
— Не го получих.
— Всичко ли си призна?
— Пред наркобарона ли?
— Пред Елоиз.
— Е, не съвсем всичко — рече Люк, напъвайки се да проумее защо изобщо участва в подобен диалог.
— Така че ти й призна онова, което тя, така или иначе, вече знаеше или, така или иначе, щеше неминуемо да научи — подсказа му с одобрителен тон Хектор. — Частично оповестяване в качеството му на пълно и откровено признание. Познах ли дотук?
— В общи линии.
— Не си пъхам гагата, Люк, приятелю. И не те коря. Просто държа да съм наясно. Навремето успяхме заедно да отвлечем някой и друг хубав кон. За мен ти си един дяволски свестен служител и тъкмо затова сега си тук. Та какво ти е най-общото мнение? За писмото в ръката ти питам. А иначе?
— Иначе ли? Иначе бих казал, че съм доста озадачен.
— И кое по-точно те озадачава?
— Ами спешността като начало. „Считано незабавно“ пише. Но длъжността още не съществува.
— Не е и необходимо. Описанието е абсолютно недвусмислено. Долапът е празен, поради което Шефът е отишъл с купичка в ръка в Министерството на финансите да им изпроси още малко пари. От финансите обаче са се запънали. „Няма как да ви помогнем. И ние сме в безпаричие. Гледай да посъбереш оттук-оттам по малко от всички ония нещастници, които лапаха на вересия.“ Лично аз смятам, че предвид общата ситуация нещата са се развили съвсем добре.