Люк успя да се усмихне.
— Лошото е, че не ме бива много в плюенето по тавана.
Нищо обаче не бе в състояние да спре кандърмите на Хектор.
— Предлагам ти еднопосочна улица наникъде — настояваше той. — Включиш ли се в тая игра, да знаеш, че преебаването няма да ти се размине. Ако изгубим, ще сме двама неуспели алармаджии, които са се опитали да осерат гнездото. А ако спечелим, ще сме прокажените в джунглата от „Уайтхол“ до Уестминстър и всички междинни гари. Да не говорим за Службата, която сме се заклели да обичаме, да почитаме и да й служим вярно.
— Това ли е всичката информация, която ми се полага?
— В името на твоята и моята безопасност — да. Никакво цуни-гуни, докато не минем под венчило.
Стигнали бяха до вратата. Хектор беше извадил ключа и се канеше да отключи.
— А какво ще правим с Били Бой? — попита.
— В какъв смисъл?
— Той моментално ще те прикотка. Няма начин. Морковът и тоягата, нали знаеш. „Какви ти ги наприказва оня лудият Мередит? Какво е намислил? Къде? Кого наема?“ Ако стане това, първо говори с мен, после пак говори с мен. В тая работа никой не е кашер. Всички сме виновни до доказване на невинността ни. Разбрахме ли се?
— Дотук доста добре се представях на контраразпитите — отвърна Люк с чувството, че му беше време да наложи присъствието си.
— И така да е — рече Хектор, докато продължаваше да чака отговора му.
— Случайно да е нещо руско? — попита с надежда Люк в един миг, който впоследствие щеше да припише на вдъхновението. Поначало си падаше русофил и открай време се ядосваше, когато го извадеха от играта заради предполагаемото му съчувствие спрямо противника.
— И руско може да е. Кой знае каква шибана история ще излезе — отвърна Хектор, а големите му сиви очи пак светнаха с неговия си религиозен плам.
Имаше ли всъщност момент, в който Люк каза „да“, че е съгласен? Сега, като погледнеше назад, сещаше ли се за момент, в който бе казал „Да, Хектор, ще се включа, макар и със завързани очи и вързани зад гърба ми ръце, както бях през онази нощ в Колумбия, ще се присъединя към загадъчния ти кръстоносен поход“ или други думи в този смисъл?
Не. Нямаше такъв момент.
Дори след като седнаха да консумират онова, което Хектор най-радушно обяви за втория най-скапан обяд на света — първа награда тепърва ще се присъди, — Люк, ако трябваше честно да си признае, продължаваше да се бори с остатъчни съмнения дали пък не го канят да се включи в една от частните войни, в които въвличаха периодически Службата противно на здравия разум и с катастрофални последици.
Първоначалните опити на Хектор да подхване дружески разговор на дребни теми ни най-малко не уталожиха тревогите на Люк. Седнал в далечните покрайнини на гробовната столова в клуба му, на масата най-близо до носещата се от кухнята дандания, Хектор предложи на Люк майсторски клас по воденето на непряк разговор на обществено място.
Докато ядяха пушената змиорка, се ограничи с въпроси как е семейството на Люк, като случайно улучи правилните имена на жена му и сина му, с което подсказа още веднъж на Люк, че е проучвал досието му. Едва след като гневният чернокож старец с червеното ловджийско сако добута сребърната количка, за да им сервира мусаката с картофено пюре и сготвеното като в училищен стол зеле, Хектор се прехвърли към по-интимната, но не по-малко безвредна тема за брачните планове на Джени — за която впоследствие се разбра, че е любимата му дъщеря, — занемарени напоследък, според Хектор, поради факта че оня, с когото ходела, се оказал чистопробно лайно.
— При Джени изобщо не можеше да става дума за любов. Беше си чисто пристрастяване, като у Ейдриън, само че, слава богу, не ставаше дума за наркотици. Оня е абсолютен садист, а нашата е мека Мария. „Навит продавач, податлив купувач“ помислихме си. Но нищо не казахме. В такива случаи какво можеш да кажеш? Безнадеждна работа. Купих им малка сладка къщичка в Блумсбъри, напълно обзаведена. Оня вулгарен простак обаче искал десет сантима дебел мокет, та и наша Джени — и тя искала. Лично аз ненавиждам мокетите, но какво можех да направя? Само на две минути пеша от Британския музей — идеална за завършване на докторската й дисертация върху Троцки. Добрата стара Джени обаче успя да чупи това лайно, слава богу, браво на нея! Пък и евтино я взех, благодарение на рецесията. Собственикът беше закъсал за пари, цената й ще се задържи. И хубава градинка има, макар да не е много голяма.
Възрастният сервитьор се върна с някаква ненавременна кана с яйчен крем. След като Хектор му махна с ръка да си върви, той измърмори някаква клетва и се отдалечи към следващата маса, на седем метра от тях.