— А и сутеренът е хубав. Такива вече рядко се срещат. Е, намирисва леко, но не дразнещо. По някое време са го ползвали за изба. Никакви разделителни стени. Прилично натоварено движение отвън. Слава богу, че поне не забременя от оня. Щото, доколкото познавам Джени, изобщо не са се пазели.
— Всяко зло за добро — вметна учтиво Люк.
— Ами да. И така може да се окаже, нали? — съгласи се Хектор и се приведе напред, за да е сигурен, че ще бъде чут въпреки данданията от кухнята.
Междувременно Люк започваше да изпитва съмнения дали Хектор изобщо има дъщеря.
— Мина ми през ум дали няма да се погрижиш за къщата за известно време, без да плащаш наем. Не бива да остава необитавана, а Джени, естествено, няма никакво желание да се връща там. След малко ще ти дам и ключа. Впрочем помниш ли го Оли Деверо? Сина на туристически агент белогвардеец от Женева и съдържателката на ресторантче за риба и пържени картофи в Хароу? С вид на шестнайсетгодишен, който кара четирийсет и петата си година? Дето преди известно време те измъкна от кашата, след като ти прееба монтирането на микрофон за подслушване в онзи хотел в Санкт Петербург?
Как можеше Люк да е забравил Оли Деверо?
— Знае френски, руски, швейцарски немски, италиански, в случай че ни потрябват, и е най-добрият черноработник в нашия занаят. На него ще му плащаш в брой. И пари ще получиш след малко. Почваш точно в девет утре сутринта. Така че ще имаш време да си вземеш карфичките и кламерите от партера и да ги пренесеш на третия етаж. Щях да забравя: ще си партнираш с една приятна жена на име Ивон, останалите й имена не те интересуват. Професионална хрътка, абсолютно хладнокръвна, с железни топки.
Сребърната количка се появи отново. Хектор препоръча масления пудинг, специалитет на готвача. Люк обяви, че това му е любимият пудинг. Сега вече може да го залеете с яйчения крем, благодаря. Количката отмина сред облак от старчески гняв.
— А пък теб ще те помоля да бъдеш така добър да се смяташ за един от малцината богоизбрани, считано от два часа насам — каза Хектор, докато попиваше ъгълчетата на устните си с проядената от молци салфетка от дамаска. — Ако имаше списък, ти щеше да си седми номер, включая и Оли. И не желая осми човек, без лично да съм го одобрил. Разбрахме ли се?
— Разбрахме се — отвърна този път Люк.
Което всъщност може би можеше да мине и за „да“.
Още същия следобед, пред каменните погледи на съкилийниците му от административния отдел и леко замаян от злокачественото наливно вино в клуба, Люк си събра така наречените от Хектор карфички и кламери и се пренесе в усамотената атмосфера на третия етаж, където една мрачна, но приемлива стая с табелка на вратата „ФОКУС-ГРУПА НАСРЕЩНИ ИСКОВЕ“ наистина очакваше своя теоретичен обитател. Донесе си и една стара жилетка и нещо го накара да я окачи върху облегалката на стола, където тя си остана завинаги, като призрак на другото му „аз“ в петъчните следобеди, през които се отбиваше да каже нещо весело, ако срещнеше някого по коридора, и да внесе седмичния си отчет за уж направените разходи, която възстановена му сума впоследствие внасяше до последното пени по сметката за поддържане на домакинството в Блумсбъри.
А още на следващата сутрин — напоследък пак бе започнал да спи спокойно — тръгна на първата си разходка до Блумсбъри — точно там, където отиваше и днес, с единствената разлика, че в деня на първото му пътешествие талази заслепяващ дъжд заливаха Лондон, поради което бе принуден да носи дъждобран от врата до петите плюс шапка.
Първо провери какво става по улицата — почти никакъв проблем в този порой, но някои оперативни привички просто не се поддават на промяна, колкото и да се наспи човек и колкото и усилено да е ходил пеш — един тегел в посока север-юг, друг по пряката, образуваща Т-образната пресечка точно срещу къщата цел, която носеше номер 9.
Въпреки пороя къщата отговаряше на приписаната й от Хектор хубост: една от ред еднотипни къщи с плоска фасада от ръчно правени лондонски тухли, построена в края на осемнайсети век на три етажа с прясно боядисана бяла стълба, водеща до прясно боядисаната в тъмносиньо входна врата с ветрилообразно прозорче отгоре и с по един плъзгащ се прозорец от двете й страни и по един сутеренен прозорец от двете страни на предното стълбище.
Но без отделни външни стълби за сутерена, отбеляза своевременно Люк, докато се качваше към входа, където превъртя ключа, влезе, застоя се на изтривалката, най-напред се ослуша, после свали мокрите си горни дрехи и извади чифт сухи чехли от торбичката под дъждобрана.