Луксозен дебел мокет в крещящо яркочервено — наследство от лайното, което Джени бе чупила в последния момент. Старинен портиерски стол, претапициран с дразнеща окото нова зелена кожа. Обилно позлатено старовремско огледало. Хектор явно е възнамерявал да угоди на любимата си Джени, а след успешния сблъсък с „капиталистите лешояди“ очевидно е можел и да си го позволи. Нагоре пред него: две стълбища, също покрити с плътен мокет. Провикна се: „Има ли някой тука?“, но никой не му отговори. Отвори вратата към всекидневната. Оригинална камина. Литографии на Дейвид Робъртс от първата половина на деветнайсети век, диван и фотьойли със скъпи плътни калъфи. В кухнята — модерно оборудване, маса от изкуствено състарен чам. Отвори и вратата към сутерена и пак се провикна надолу по каменните стъпала: „Алооо! Извинявайте…“, но отговор пак не последва.
Качи се на първия етаж, без да чува собствените си стъпки. На междинната площадка имаше две врати: едната, отляво, бе подсилена със стоманена плоскост и по една медна брава от двете страни на височината на раменете. Другата, вдясно, си беше просто врата. Две неоправени единични легла, в съседство — малка баня.
Заедно с ключа от външната врата бе получил от Хектор и друг ключ. Обърна се към лявата врата, превъртя ключа и се озова в абсолютно тъмна стая, ухаеща на дамски дезодорант от любимата по едно време на Елоиз марка. Потърси опипом ключа за осветлението. Тежки червени плюшени завеси, почти ненадиплени, плътно затворени и прикрепени в средата с големи безопасни игли, които по някаква случайност му напомниха за седмиците, които бе прекарал, докато се възстановяваше в американската болница в Богота. Никакво легло. В средата на стаята — непокрита холова маса с въртящ се стол, компютър и настолна лампа. На стената пред него, от винкела на окачения таван чак до пода — четири черни щори от промазан плат
Върна се на междинната площадка, пак се наведе над перилата, пак се провикна: „Има ли някой тука?“ и пак не получи отговор. След като се прибра в стаята, вдигна черните щори една по една и ги нави внимателно около ролките им под тавана. В началото реши, че стената пред очите му е заета от архитектурен чертеж. Но на какво? После помисли, че може да е огромно диференциално уравнение. Изчисляващо какво обаче?
Зае се да проследи цветните линии и да прочете старателните ръкописни надписи, обозначаващи, както му се стори в началото, някакви градове. Но какви пък ще са тия градове с имена като Пастор, Епископ, Свещеник, Курат? Пунктирани линии покрай непрекъснати такива. Черни линии, преминаващи в сиво и постепенно изчезващи. Бледоморави и сини линии, които се събират в точка леко на юг от центъра. Или пък се разклоняват оттам?
И всяка една ту хукне някъде встрани, или пък се върне назад, прави ред завои, дублирания и криввания нагоре, надолу, настрани и пак нагоре, че ако някой бе връчил куп пастели на сина му и го бе пуснал да драска по стената в един от необяснимите му изблици на гняв, ефектът надали щеше да е кой знае колко различен.
— Харесва ли ти? — попита изникналият иззад гърба му Хектор.
— Сигурен ли си, че не е обърната наопаки? — попита Люк, решен да не показва изненадата си.
— Тя я озаглави „Паричната анархия“. И като гледам, направо си е готова за галерията за съвременно изкуство „Тейт“
— Коя тя?
— Ивон. Нашата Айрън Мейдън. Обикновено работи следобед. Това е нейната стая. Твоята е на горния етаж.
Изкачиха се заедно до преустроения таван с рендосаните греди и капандурите. Холова маса със същия дизайн като онази на Ивон. Явно Хектор не обичаше бюрата с чекмеджета. Настолен компютър, без принтер.
— Наземни телефонни линии не ползваме, независимо дали са криптирани, или не — каза Хектор с оня потиснат плам, който Люк вече свикваше да очаква от него. — Никакви специални преки линии до управлението и никаква имейл връзка, била тя криптирана, декриптирана или пържена. Единствените документи, с които работим, се намират върху оранжевите флашки на Оли. — И му показа една: най-обикновена флашка с прогорен върху оранжевата й черупка номер 7. — Всеки от нас проследява движението на всяка флашка от подател до получател и обратно. Нали разбираш? Подпис при получаване, подпис при предаване. Оли ги предава от един на друг и води регистъра. Като изкараш два дни с Ивон, ще свикнеш. Питай, щом възникне някой въпрос. Проблеми?
— Засега не.
— И аз така смятам. Така че сега се отпусни, мисли си за Англия, не си губи времето и гледай да не преебеш нещо.