Матлок обаче май не чува отговора му, или поне отговорът не го вълнува, тъй като сърдечността изчезва от гласа му така, сякаш никога не е присъствала.
— Но не забравяй, че една преподавателска длъжност като тази е нож с две остриета. На нас ни трябва служител ветеран, чиято кариера да представлява ролеви модел за младите идеалисти, които ще обучаваме. И идеалистки, разбира се. Бордът ще иска доказателства, че никой няма да може да обвини посочения от нас кандидат в ни най-малкото провинение. А от Секретариата, естествено, ще се иска да направи съответната препоръка. Което, в твоя случай, може да наложи леко творческа преработка на сивито ти.
— Щедро предложение, Били.
— Щедро е, наистина — съгласи се Матлок. — Много щедро. И донякъде обвързано и с текущото ти поведение.
Та коя всъщност бе Ивон? През първия от въпросните три месеца бе успяла — това вече можеше да го каже, да си го признае — леко да подлуди Люк. Накара го да се влюби в скромността и приватността й, които копнееше да сподели. Ако се стигнеше дотам, че се съгласеше да разкрие дискретно ароматизираното си тяло, то щеше да граничи, точно според въображението му, със самата класика. Не че не прекарваха по цели часове седнали плътно един до друг пред екрана на компютъра й или да проучват подробно достойния за галерията „Тейт“ неин стенопис; не че не усещаха взаимно телесната топлина на другия и не докосваха случайно и мимолетно ръцете си. И не че не споделяха всяка извивка и чупка в преследването, всяка фалшива диря, сляпа следа и временно тържество: все на сантиметри един от друг в спалнята на горния етаж на тайната квартира, която през по-голямата част от деня бе изцяло на тяхно разположение.
Но само толкова: поне до онази вечер, в която се отпуснаха каталясали и сами край кухненската маса да се почерпят с по една чаша от супата на Оли и — по предложение на Люк — по „една капачка“ от Хекторовото малцово уиски от остров Айла. Люк изненада сам себе си, когато попита Ивон най-директно що за живот води извън този, служебния, и дали го споделя с човек способен да й оказва подкрепа в нейната стресираща дейност — след което добави с онази стара тъжна своя усмивка, от която моментално се засрами, че то всъщност опасни са само собствените ти отговори, а не самите въпроси, нали ме разбираш?
Доста време мина, докато се появи опасният й отговор.
— Държавен служител съм — обяви с роботоподобния глас на човек, говорещ в обектива на камерата, докато кандидатства за телевизионна игра. — Името ми не е Ивон. Къде работя ни най-малко не ти влиза в работата. Подозирам обаче, че не такъв е смисълът на въпроса ти. Водя се за откритие на Хектор, каквото, предполагам, си и ти. Но имам чувството, че и това не е смисълът на въпроса ти. По-скоро те вълнува ориентацията ми. И дали, съответно, бих легнала с теб.
— Ивон! Как изобщо можа да си помислиш подобно нещо! — запротестира Люк най-неискрено.
— И ще ти кажа за твое сведение, че съм омъжена за човек, когото обичам, че си имаме тригодишна дъщеря и че не се чукам дори със симпатични хора като теб. Така че дай да си пием супата, а? — предложи му тя, при което, колкото и да е учудващо, и двамата избухнаха в очистителен смях. И като сломиха по този начин създалото се напрежение, се върнаха мирно всеки в своя ъгъл.
И кой, след същите три месеца, макар и само явяващ се в периодични изблици, бе Хектор? Онзи с трескавия поглед и нецензурните тиради против мошениците в Сити, които били в зародиша на всичките ни злини? Мълвата, която се носеше из Службата, намекваше, че за да спаси успешно живота на семейната фирма, Хектор прибягнал до методи, усъвършенствани в света на черната магия, където бе прекарал половината си живот; методи, които дори според царуващите в Сити отвратително мерзки стандарти се възприемаха като непочтени. Така че изключено ли бе вендетата му срещу злодеите от Сити да се води от чувство за вина, а не за отмъщение? Оли, който поначало не си падаше по клюките, не се съмняваше ни най-малко: след като изпитал — а, според Оли, и след като сам приложил — характерните за Сити лоши маниери, Хектор за нула време се превърнал в ангел-мъстител.
— Заклел се е нещо там пред себе си — сподели Оли в кухнята, докато чакаха поредното късно появяване на Хектор. — Да спаси света, преди да го напусне, та ако ще това да му коства и живота.
Но пък Люк открай време си беше притеснителен. Още от най-ранно детство се притесняваше със същата онази безразборност, с която впоследствие се влюби.
Притесняваше се дали часовникът му избързва, или закъснява с десет секунди със същата сила, с която се притесняваше за бъдещето на своя брак — изпразнен от смисъл и съдържание във всяка една област, с изключение на кухнята.