Притесняваше се и дали избухванията на сина му Бен се дължат на нещо друго, освен на растежа, и дали пък Бен не изпълнява някаква заповед на майка си да не обича баща си.
Притесняваше се и от факта, че по време на работа изпадаше в покой, но извън работата, дори сега, докато се движеше пеша, бе истинско кълбо от несвързани нишки.
Притесняваше се дали не сбърка, че не преглътна гордостта си и не прие предложението на Човечната кралица да потърси помощ от психоаналитик.
Притесняваше се за Гейл и за собствената си похот към нея или към приличащо на нея момиче: момиче с истински греещо лице, а не оня мрачен облак, който витаеше около Елоиз дори когато слънцето грееше право отгоре й.
Притесняваше се за Пери и се мъчеше да не му завижда. Притесняваше се коя половина от характера на Пери щеше да се прояви по време на оперативна криза: дали безстрашният алпинист или университетският моралист темерут. И имаше ли разлика помежду им в края на краищата?
Притесняваше се и за неизбежния дуел между Хектор и Били Бой Матлок и кой от двамата ще изпусне пръв нервите си — или поне ще се престори, че ги изпуска.
След като напусна убежището, наречено Риджънтс Парк, Люк се включи в тълпата, тръгнала да търси разпродажбите в неделното утро. Отпусни се, рече си. Всичко ще се подреди. Хектор оглавява нещата, а не ти.
И отмяташе наум забележителностите. Откакто му се случи онова в Богота, забележителностите добиха за него ново значение. В случай че ме отвлекат, това ще са последните неща, които съм видял, преди да ми сложат превръзката на очите.
Китайският ресторант.
Нощният клуб „Биг Арчуей“.
Книжарницата „Джентъл Рийдърс“.
А това е прясно смляното кафе, което надушвах, докато се борех с нападателите.
Ето ги и заснежените борчета на витрината на магазина за произведения на изкуството тъкмо преди да ме ударят по тила с торбичката с пясък.
И най-накрая — номер 9, сградата, в която се преродих: три крачки до предната врата и се дръж като нормален обитател.
9
Хектор и Матлок прескочиха официалностите — дружелюбни или не; а може и поначало между двамата никога да не е имало официалности. Кимнаха си и се ръкуваха безмълвно — двамата воини ветерани, готови за поредния двубой. Матлок пристигна пеша, след като шофьорът му го остави зад ъгъла.
— Мокетът „Уилтън“ е чудесен, Хектор — рече и бавно се огледа като да потвърди най-лошите си подозрения. — „Уилтън“ са несравними, когато става дума за цена спрямо качество. Добър ти ден, Люк. Само двамата сте тук, нали? — И подаде палтото си на Хектор.
— Служителите отидоха да гледат надбягванията — каза Хектор, докато го окачваше.
Матлок бе широкоплещест, грубо скроен мъж, което отговаряше на прякора му: с едра глава, благ на пръв поглед, с приведена стойка като на застарял нападател по ръгби. Според клюката, която се носеше по партерните канцеларии, провинциалният му акцент от Средна Англия бил станал значително по-забележим по време на управлението на „Новите лейбъристи“, но сега, предвид очертаващата се загуба на изборите, бил доста позаслабнал.
— Поначало работим в сутерена, ако не възразяваш, Били — каза Хектор.
— Благодаря, Хектор. Не ми остава друг избор, освен и там да се чувствам удобно — отвърна Били нито мило, нито грубо и пръв заслиза по каменните стъпала. — Колко плащаме за това място между другото?
— Нищо. Всичко засега е за моя сметка.
— Ти си на щат при нас, Хектор, а не Службата — при теб.
— Ще ви представя сметка веднага след като одобрите операцията.
— А пък аз ще представя забележките си по разходите ви — отвърна Матлок. — Ти да не си се пропил нещо?
— Използвали са го за изба с вина.
Настаниха се: Матлок начело на масата, Хектор — вечно заклетият технофоб — вляво от него, пред магнетофона и компютъра, а от лявата страна на Хектор — Люк, така че и тримата да виждат спокойно плазмения екран, монтиран през нощта от отсъстващия Оли.
— Успя ли да се пребориш с всички материали, които ти тръшнахме, Били? — попита съчувствено Хектор. — Дано не сме ти попречили на голфа.
— Ако това наистина са всичките материали, Хектор, да, успях — отвърна Матлок. — Независимо от личния ми опит, който сочи, че при теб думата „всички“ е доста относително понятие. Що се отнася до голфа, голф не играя, а и предпочитам, ако е възможно, да избягвам резюметата. Хеле пък твоите. Бих предпочел да получа повече суров материал и по-малко натиск от твоя страна.