— В такъв случай да вземем да ти предложим за компенсация малко суров материал, а? — съгласи се със съответната готовност Хектор. — Приемам, че руския още не сме го забравили напълно, нали, Били?
— Стига твоя да не си го позанемарил, докато трупаше състояние, да смятаме, че не сме.
Дърлят се като стара съпружеска двойка, рече си Люк, а през това време Хектор натисна „Р1ау“ на магнетофона. Всяка свада е повторение на предишна такава.
Лично на Люк самият глас на Дима действаше като началото на висококачествен цветен филм. Колкото пъти пуснеше записа, пренесен от невинния Пери в несесера му за бръснене, толкова пъти в съзнанието му изникваше един и същ образ на Дима, снишил се в гората край „Трите комина“, стиснал диктофона в невероятно нежната си ръка — достатъчно отдалечен от къщата, че да не го чуят действителните или въображаеми микрофони на Тамара, но и достатъчно близо, че да притича, ако му викнеше, че пак го търсят по телефона.
Чуваше дори трите вятъра, блъскащи се около лъскавата плешива глава на Дима. Представяше си и люлеещите се над него върхари. Долавяше и шума на листата, и ромона на вода и си даваше сметка, че това е същият онзи тропически дъжд, който се бе изсипал отгоре му в джунглата на Колумбия. Интересно, дали Дима бе направил записа отведнъж, или се бе включвал неколкократно? Дали му се е налагало да се подкрепя с глътки водка между отделните записи, та с нейна помощ да преодолее ворските си задръжки? В един момент лаещият му руски преминава в английски — вероятно се е сетил за кого всъщност е предназначена изповедта му. На това място отправя молба към Пери. А после — към неколцина Перита:
„Слушайте, английски джентълмени! Моля ви! Вие действате честно, във вашата страна има законност! Вие сте неопетнени! И аз ви вярвам. Но и вие сте длъжни да повярвате на Дима!“
След което пак се връща на родния си руски език, при това полага такова старание да спазва всичките му граматически тънкости, говори толкова префинено и членоразделно, че във въображението на Люк буквално се мъчи да се очисти от петното, наречено „Колима“, за да е готов да се омеси с господата от Аскот и техните дами.
„Иженарицаемият Дима, пръв перач на парите на Седемте братства, финансовият мозък на ретроградния узурпатор, кичещ се с титлата Княза, желае да изкаже почитта си към прочутия английски Сикрет Сървис, като същевременно им представи и следното предложение за ценна информация в замяна на солидни гаранции от страна на британското правителство. Като например.“
На това място продължават да говорят само ветровете, а Люк си представя как Дима бърше пот и сълзи с голяма копринена носна кърпа — може би единствено във въображението на Люк, но пък Пери толкова пъти вече я е споменавал тази кърпа, — преди да надигне пак бутилката, след което да продължи своята пълна, невъзвратима измяна.
„Например. Дейността на престъпната организация на Княза, известна и като Седемте братства, включва:
Първо: внос и реекспорт под друг произход на ембаргов нефт от Близкия изток. Тези сделки са ми известни. В тях участват и ред корумпирани италиански и британски юристи.
Второ: инжектиране на черни пари в закупуването и препродаването на нефт на стойност много милиарди долари. В тази област специалистът, обслужващ и седемте ворски братства, беше моят приятел Михаил, по прякор Миша. За която цел той също живееше в Рим.“
Гласът пак секва, може би за безмълвен тост към покойния Миша, последван от нов изблик на завален английски:
„Трети пример: черен дърводобив. В Африка. Първо превръщаме черната дървесина в бяла. После превръщаме черните пари в бели! Съвсем нормално. И просто. В тропическа Африка е пълно с руски престъпници. Черните диаманти също представляват много интересен нов вид търговия за Братствата.“
И пак на английски:
„Четвърти пример: фалшиви лекарства от Индия. Пълен боклук, не лекуват, предизвикват повръщане, могат и да убият човека. Официалните власти на Русия поддържат много интересни взаимоотношения с официалните власти на Индия. Любопитни са и взаимоотношенията между индийските и руските братства. Иженарицаемият Дима знае ред интересни имена, включително и на англичани, замесени в тези вертикални връзки и определени частни финансови договорки, базирани в Швейцария.“
От името на Хектор притеснителният Люк изживява типичната за един импресарио криза на доверие.
— Добре ли ти е силата на звука, Били? — пита Хектор и спира записа.
— Силата е съвсем добра, благодаря — отвръща Матлок със съвсем леко подчертаване на „силата“, в смисъл, че със „съдържанието“ нещата могат да стоят и другояче.