— Продължаваме в такъв случай — казва Хектор, прекалено плахо според Люк, а Дима, слава богу, се връща към своя роден руски език:
„Например: в Турция, в Крит, в Кипър, в Мадейра, в много морски курорти: черни хотели без гости, двайсет милиона черни долара седмично. И тези пари се изпират от иженарицаемия Дима. Замесени са и определени британски фирми, занимаващи се с така наречените недвижимости.
Например: лично корупционно обвързване на официални лица от Европейския съюз с престъпни търговци на месо. От тези търговци се изисква да освидетелстват като висококачествени определени изключително скъпи меса за износ в Руската република. Моят приятел Миша отговаряше лично и за тези сделки.“
Хектор отново спира магнетофона. Матлок вдига ръка.
— С какво мога да съм ти полезен, Били?
— Но той чете.
— Че какво лошо има в това да чете?
— Нищо. Стига да знаем откъде го чете.
— Доколкото разбираме, някои от нещата са му написани от жена му Тамара.
— Тоест тя му е казала какво да каже, така ли? — пита Матлок. — Нещо никак не ми харесва цялата тази работа. А на нея кой й е казал какво да каже?
— Ако искаш, ще превъртя записа напред. Тук няма нищо особено: наши колеги от Европейския съюз само тровели хора. Ако смяташ, че е извън твоята област, кажи.
— Бъди така добър да продължиш както досега, Хектор. Оттук насетне ще се въздържам от забележки до един по-късен етап в представлението. Никак не съм убеден, че от нас се искат разузнавателни сведения и за износа на месо в Русия, но можеш да си сигурен, че ще се постарая да проуча въпроса.
Самият Люк се беше шокирал от онова, което Дима се канеше да разкаже. Сетивата му не се бяха притъпили въпреки всичко, което бе изживял. Никой обаче не можеше да каже със сигурност как би го разтълкувал Матлок. За свое оръжие Дима отново избра написания на английски от Тамара текст.
„Корупционната схема е следната. Първо: с помощта на корумпирани държавни служители в Москва Княза урежда част от месото да се внесе по линията на чуждестранни помощи. Такова месо е предназначено само за най-нуждаещите се членове на руското общество. Така че обявеното за чуждестранна помощ чрез корупционната схема месо не се облага с никакви руски данъци. Второ: моят покоен приятел Миша закупува големи количества кланично месо от България. Месо, което е опасно за консумация, пълен боклук, страшно евтино. Трето: моят покоен приятел Миша урежда с крайно корумпираните чиновници от брюкселския Съюз всеки един български животински труп да бъде подпечатан индивидуално с щемпела за качество на Европейския съюз, според който месото е италианско, от висше качество и отговаря на най-високите европейски стандарти. За въпросната криминална услуга аз, Дима, лично плащам по сто евро на животински труп по швейцарската сметка на крайно корумпирания брюкселски чиновник и по двайсет евро на животински труп по швейцарската сметка на крайно корумпирания московски чиновник. Чистата печалба на Княза след приспадането на всички режийни: хиляда и двеста евро на животински труп. Случва се петдесет руснаци, включително и деца, да се разболеят и да умрат от това ужасно българско месо. Това е само най-груба преценка. Официално такива сведения не се дават. Известни са ми имената на тези крайно корумпирани служители, както и номерата на швейцарските им банкови сметки.“
Последвано от неохотен послепис, обявен с високопарен тон:
„Личното мнение на жена ми Тамара Лвовна е, че неморалното разпространение на некачествено българско месо от криминално корумпираните европейски и руски чиновници следва да възмути всеки християнин с добро сърце, където и да се намира по света. Това била Божията воля.“
Малко вероятната Божия намеса по въпроса създаде повод за кратка пауза.
— Би ли ми обяснил някой какво точно означава черен хотел? — попита Матлок въздуха пред себе си. — Обикновено карам отпуските си в Мадейра. Но не съм забелязал нищо черно в хотела, в който отсядам.
Подкладен от необходимостта да защити притихналия Хектор, Люк се самоназначава за лицето, което да обясни на Матлок какво значи „черен хотел“.
— Става дума за закупуване на скъп парцел земя, Били, най-вече на морския бряг. Плащаш в брой и построяваш отгоре му един или няколко петзвездни хотела. Пак в брой. Ако ти остане свободно място, добавяш и петдесетина курортни бунгала. Обзавеждаш всичко това с най-висококачествени мебели, прибори за хранене, порцеланови сервизи, чаршафи и хавлии. И започваш да отчиташ пълна заетост на своите хотели и бунгала. Независимо че няма нито един отседнал, нали разбираш? При всяко обаждане от някоя туристическа агенция обявяваш: „Съжалявам, всичко е заето.“ Веднъж месечно пред банката спира брониран автомобил и разтоварва всичките пари в брой, платени за нощувки в хотела и бунгалата, в ресторантите, казината, нощните клубове и баровете. И само след две-три години курортните ти имоти са в идеално състояние да бъдат продадени на базата на идеалната им посещаемост.