Що не можеш да видиш графика на Ивон, идва му на Люк да изтърси в изблик на мрачна истерия. Страхотна дивотия е.
Но след като най-после му е потръгнало, Матлок не желае да пусне зара. Върти глава и тъжно се усмихва.
— Виж какво ще ти кажа, Хектор. Ако ми бяха давали по пет лири за всяка пробутвана на Службата ни от непроверени източници информация — но не само по време на моя трудов стаж в нея, слава богу, — досега да съм забогатял. То не бяха мрежови графици, не бяха заговори на групата „Билденберг“, световни конспирации, да не говорим за старата зелена барака в Сибир, пълна с ръждясали водородни бомби. Е, не толкова богат, колкото дяволите, които са ги измислили, та дори и колкото теб, предполагам. Но напълно достатъчно за човек като моя милост.
Добре де, защо си трае Хектор, а не постави Били Бой на мястото му? Но на Хектор май вече хич не му е до ответни мерки. И което най-много отчайва Люк — изобщо не си прави труда да пусне последната част от историческото предложение на Дима. Изключва магнетофона с жест в смисъл „опитах, но не стана“, с огорчена усмивка и с тъжните думи „Може би ще ти е по-интересно да погледаш някои картинки, Били“ хваща дистанционното за плазмения екран и гаси осветлението.
В полумрака несигурно държаната любителска видеокамера преминава по парапета на средновековна крепост, а оттам се спуска към вълнолома на древно пристанище, пълно със скъпи яхти. Привечер е, самата камера е долнокачествена, неспособна да се справи с линеещата светлина. Отвъд вълнолома на котва лежи двайсет и седем метрова луксозна яхта, боядисана в синьо и златно. Окичена е с гирлянди от декоративни крушки и всичките илюминатори светят. Над водата до ушите ни достигат далечните звуци на танцова музика. Изглежда, празнуват нечий рожден ден или сватба. От кърмата висят флаговете на Швейцария, Великобритания и Русия. На гротмачтата — златен лъв на кървавочервен фон.
Носът на яхтата в едър план. С името на плавателния съд, изписано с изискан златен шрифт на латиница и кирилица: „Княгиня Татяна“.
Хектор предлага равен, безпристрастен коментар.
— Собственост на новосъздадена фирма, „Фърст Арена Кредит Банк ъф Торонто“, регистрирана в Кипър, собственост на базирана в Лихтенщайн фондация, която на свой ред се притежава от компания с кипърска регистрация — обяснява със сух тон. — Кръгът на собствеността се затваря. Даваш я на дадена фирма, после си я вземаш. Доскоро се е наричала „Княгиня Анастасия“, което съвпада с името на предишната метреса на Княза. И тъй като сегашната му се казва Татяна, можем да си направим съответните изводи. Тъй като временно Княза не е в състояние да напуска Русия по здравословни причини, „Принцеса Татяна“ е отдадена временно на чартър на международен консорциум, който, много странно, се нарича „Фърст Арена Кредит Интърнашънъл“ — съвсем отделна фирма, която, за най-голяма всеобща изненада, също се оказва регистрирана в Кипър.
— Какво толкова му има? — пита агресивно Матлок.
— На кого?
— На Княза. Ако ми простиш глупавия въпрос. Защо не може да напуска Русия?
— Чака американците да снемат някакво абсолютно безпочвено обвинение в пране на пари, предявено му преди няколко години. Добрата новина е, че не му остава да чака дълго. Благодарение на малко лобизъм във вашингтонските коридори на властта скоро ще се стигне до заключението, че състав на престъпление всъщност няма. Много полезно е да знаеш къде влиятелните американци държат незаконните си офшорни банкови сметки.
Камерата се прехвърля на кърмата. Екипаж по моряшки фланелки и барети в руски стил. Някакъв хеликоптер се кани да кацне. Камерата се връща на кърмата, после несигурно се спуска до ватерлинията, а картината помръква. Към борда се прилепва моторница с пътници. Екипажът чевръсто им помага да се изкачат с изисканите си тоалети по трапа.
И пак към кърмата. Хеликоптерът вече е кацнал, но перките му все още се въртят бавно. По стълбичката с червена пътека слиза изискана дама с издути поли, притиснала шапка към главата си. Последвана от втора изискана дама, а след нея орляк изискани мъже в блейзъри и бели панталони — общо шестима на брой. Разфокусирана размяна на прегръдки. Слаби приветствени писъци на фона на танцовата музика.