Ракурс към втора приближаваща се моторница с красавици на борда. Тесни джинси, веещи се поли, изобилие от голи нозе и рамене по трапа. Появата на красавиците на борда се ознаменува от група нефокусирани тръбачи в казашки униформи.
Неумел общ план на събралите се на главната палуба гости. Дотук са осемнайсет. Люк и Ивон са ги преброили.
Филмът замръзва и преминава в несръчни едри планове, постигнати с неуморния труд на Оли. И надпис: малко АДРИАТИЧЕСКО ПРИСТАНИЩЕ ДО ДУБРОВНИК, 21 юни 2008 г. Първите от цяла поредица надписи и субтитри, положени колективно от Ивон, Люк и Оли в допълнение към устния коментар от Хектор.
Тишината в сутерена е физически доловима. Сякаш всички в помещението, включително и Хектор, са задържали едновременно дъха си. И нищо чудно наистина да са го сторили. Дори Матлок се е привел напред върху стола си и е вперил поглед в плазмения екран пред очите си.
Двама добре запазени делови мъже в скъпи костюми разговарят помежду си. Зад тях се виждат голата шия и раменете на жена на средна възраст с лакирана бяла тупирана прическа. Застанала е с гръб към обектива. Носи огърлица от четири реда диаманти в комплект с обици, Бог знае на каква стойност. В лявата част на екрана бродираният маншет и бялата ръкавица на сервитьора казак предлагат сребърна табла, отрупана с чаши шампанско.
Едър план на двамата делови мъже. Единият е в бял смокинг, с черни коси, едра челюст и вид на латиноамериканец. Другият е с подчертано английски тъмносин двуреден блейзър е месингови копчета или, както биха се изразили в най-висшите ешелони на британското общество — а Люк би трябвало да го знае, тъй като самият той произлиза от тях, — яхтсменско сако. Значително по-млад е от събеседника си. И излъчва онази красота, типична за младежите от осемнайсети век, личаща от портретите, които дарявали на старото училище на Люк при завършването му: широко чело, отдръпнала се високо линия на косата, надменен, почти байроновски поглед, претендиращ за правото на чувственост, сладко нацупени устни и стойка, която им позволява да те гледат отвисоко независимо от ръста ти.
Хектор продължаваше да мълчи. Съвместното им решение бе да оставят субтитрите да съобщят онова, което всеки би разбрал и с половин поглед: че двуредното яхтсменско сако с месинговите копчета принадлежи на виден член на опозицията на Нейно Величество — член на кабинета в сянка, комуто предсказват шеметен възход в управлението още на следващите избори.
На Люк му олеква едва когато Хектор нарушава неудобната тишина.
— Според декларацията на неговата партия задачата му ще е да изведе британската търговия на ключова позиция на международния финансов пазар, ако изобщо някой знае какво може да означава това — отбелязва хапливо, с леко възвръщане на предишната му енергия. — И, естествено, да сложи край на ексцесиите от страна на банките. Но то пък кой не обещава всичките тези неща? И все някъде в бъдеще.
Матлок най-после възстанови своето дар слово.
— Бизнес без приятелства не става, Хектор — възрази. — Просто светът не е така устроен. И ти най-добре от всички би трябвало да го знаеш, след като лично оцапа ръцете си в този външен свят. Не можеш да осъдиш някого само заради това, че се е озовал на нечия яхта!
Но нито тонът на Хектор, нито неправдоподобното възражение на Матлок успяват да разредят напрежението. Още по-малко може да ги утеши фактът, че, според субтитрите на Ивон, белият смокинг принадлежи на опетнен френски маркиз и борсова акула със силни връзки в Русия.
— Няма значение. Откъде се сдоби с всичко това? — попита внезапно Матлок след кратък безмълвен размисъл.
— Кое това?
— С тоя филм. С това любителско видео. Или каквото там му викаш. Откъде го имаш?
— Как откъде, Били? Намерих го под един камък, разбира се.
— Кой го откри?
— Мой приятел. Или приятели.
— Под кой камък?
— Скотланд Ярд.
— Какви ги приказваш? От лондонската полиция? Позволил си си да манипулираш полицейски улики, а? С това ли се занимаваш?
— Ще ми се да мисля така, Били. Но силно се съмнявам. Искаш ли да чуеш цялата история?
— Стига да е вярна.
— Млада двойка от лондонските предградия спестява пари за сватбено пътешествие и заминава с туроператор на почивка на адриатическия бряг. Докато се разхождали по крайбрежните скали, видели закотвената в залива луксозна яхта, направило им впечатление, че на борда й се вихри луд купон, и го заснели. После, докато гледали видеото в своя дом в Сърбитън, да речем, с изненада и възторг разпознали няколко известни британски общественици от света на финансите и политиката. И с надеждата да си възвърнат направените по сватбеното пътешествие разходи моментално засилват находката си към „Скай Телевижън Нюз“. И докато се усетят, оказало се, че рано-рано, в четири сутринта, делят спалнята си с взвод въоръжени до зъби униформени полицаи в бронежилетки, които ги заплашват със съдебно преследване по силата на Закона за борба с тероризма, ако не предадат незабавно и на мига на полицията всички копия от своя филм, при което те най-разумно се съобразяват със съветите им. И това е самата истина, Били.