Люк тепърва започва да осъзнава до каква степен е подценил изпълнението на Хектор. Хектор може да изглежда непохватен. Може да държи само някакво оръфано картонче в ръката си. Но в маршрута, който е съставил в своя ум, няма нищо непохватно. Предстои му да представи на Матлок още двама джентълмени, за които с бавното оттегляне на обектива към по-общ план става ясно, че през цялото време са участвали в разговора. Единият е висок, елегантен, към петдесет и пет годишен и със смътна посланическа осанка. Стърчи с почти цяла глава над нашия бъдещ държавен министър. Устата му е отворена, смее се. И се казва, според субтитрите на Ивон, о.з. капитан от кралския флот Джайлс де Салис.
Този път Хектор е запазил за себе си длъжностната му характеристика.
— Виден уестминстърски лобист и брокер на влияние. Сред клиентите му са едни от най-големите лайна на света.
— Приятел ли ти е, Хектор? — пита Матлок.
— Приятел е на всеки, готов да изкашля десет хиляди за раздумка на четири очи с някой от неподдаващите се на корупция наши лидери, Били — възразява му Хектор.
При всичката размазаност на увеличението четвъртият и последен участник в кадъра представлява квинтесенцията на онова, което висшето общество нарича „жизнерадост“. Реверите на безупречния му бял смокинг са белязани с фин черен кант. Гривата сребриста коса е отметната драматично назад. Да не би да е прочут диригент? Или величествен оберкелнер? Показалецът му, вдигнат с насмешливо предупреждение, е фин като на балетист и на него има пръстен. Грациозната му слаба длан почива леко и ненатрапчиво върху ръката на бъдещия държавен министър. Върху плисираната му риза се кипри малтийски кръст.
Моля? Малтийски кръст ли каза? Възможно ли е човекът да е малтийски рицар? Или го е получил като медал за храброст? Или е чуждестранен орден? Възможно ли е да си го е купил и да си го е подарил сам на себе си? Люк и Ивон бяха разсъждавали дълго и упорито по въпроса в малките утринни часове. Не, решиха в крайна сметка. Откраднал го е.
Синьор Емилио дел Оро, по произход италиански говорещ швейцарец, жител на град Лугано“, обявява субтитърът, в този случай съставен от Люк, комуто Хектор е дал строги инструкции описанието да е в максимална степен въглеродно неутрално. Член на международния хайлайф, състезател по конен спорт, политически брокер в Кремъл.
Но Хектор пак си е присвоил най-хубавите реплики.
— Доколкото разбираме, истинското му име е Станислав Аврос. Полски арменец с турски корени, самообразован, самоизграден, брилянтен. Понастоящем изпълнява функциите на главен домоуправител, пръв помощник, момче за всичко, душеприказчик и подставено лице на Княза. — И без никаква пауза или промяна в гласа си: — Били, я вземи ти да продължиш вместо мен. Все пак знаеш за него повече, отколкото аз.
Възможно ли е обаче някой някога да надхитри Матлок? Очевидно не, ако се съди по мигновения му отговор.
— Извинявай, но не можах да ти проследя мисълта, Хектор. Бъди така добър да ми напомниш, ако обичаш.
Хектор обича. И се е възстановил до забележителна степен.
— Върни се в доскорошното ни детство, Били. Преди да пораснем. В деня на лятното слънцестоене, ако не ме лъже паметта. Бях резидентът в Прага, а ти началник на оперативния отдел в Лондон. И ме упълномощи да пусна петдесет хиляди щатски долара в дребни купюри в багажника на паркирания мерцедес на Станислав посред нощ, без правото да задавам каквито и да било въпроси. С тази разлика, че в ония дни той не се казваше Станислав, а мосю Фабиен Лазар. А той дори не пожела да извърне красивата си главица и да каже едно „мерси“. Нямам представа с какво бе заслужил тия пари, но не се съмнявам, че ти знаеш. Той по онова време беше във възход. Крадени произведения на изкуството, най-вече от Иран. Специализиран и по изсмукване чрез богати женевски дами на състоянията на съпрузите им. И по продаването на приказки от дипломатическите спални на онзи, който плащаше най-много. Да не би за такава стока да дадохме онези пари, а?
— Благодаря ти, Хектор, но под мое ръководство нямаше нито Станислав, нито Фабиан. Нито пък господин Дел Оро или каквото там име е възприел. Не беше мой агент. Пък и по време на въпросното плащане само замествах.