— Тази му е новата, нали? — пропя внезапно и с невероятна жизнерадост Матлок, отявленият поддръжник на лейбъристите, в момента, в който Хектор щракна да угаси екрана и да включи осветлението. — Онази, за която се ожени, когато реши да се втурне по бързата писта в политиката, без да си цапа ръцете с низова дейност. Ама и Обри Лонгриг е един лейбърист — бил той от „новото“ или от „старото“ поколение!
Кое беше зарадвало толкова Матлок — и то този път май наистина? Люк най-малко очакваше да чуе от него смях — рядко явление дори когато се случеше Матлок да е в настроение. В момента обаче едрият му, облечен в туид торс подскачаше с тиха развеселеност. Дали не се дължеше на прословутия факт, че от години Лонгриг и Матлок бяха на нож? И на това, че всеки, който се радваше на симпатиите на единия, автоматично се сдобиваше с враждебността на другия? И на това, че Лонгриг се бе прочул като мозъка на Шефа, а Матлок, много по-обидно — като мускулатурата му? И че след напускането на Лонгриг зевзеците в офиса оприличаваха враждата им на продължила десетилетие корида, в която смъртоносният кинжал е бил забит от бика?
— Да, Обри си беше вечно устремен към висините — отбелязваше Матлок, сякаш си спомняше за някой умрял. — И във финансово отношение беше голяма фога. Не чак от твоята категория, Хектор, радвам се да отбележа, но кандидат за нея. Докато Обри беше на руля, поне от липса на оперативни фондове не страдахме. И все пак, питам се, как поначало е попаднал на тази яхта? — Въпросът го задава същият онзи Матлок, който само минути по-рано е твърдял, че не можеш да осъдиш някого само заради това, че се е озовал на нечия яхта. — Освен дето общува и с бивш таен източник, след като е напуснал Службата — въпрос по който правилникът е абсолютно категоричен, особено когато въпросният източник е хлъзгава личност като… каквото и да е сегашното му име.
— Емилио дел Оро — подсказва му любезно Хектор. — Няма да е зле да го запомниш, Били.
— А Обри би трябвало да се пази от контакти с такива като Емилио дел Оро, след като знае изискванията ни. Човек с неговите змийски способности би следвало да е по-внимателен, когато си избира приятелите. И изобщо как така се е озовал на онова място? Но пък може и да го е направил с определена цел. Не бива да го заклеймяваме от раз.
— Може просто късметът му да е проработил, Били — подсеща го Хектор.
— Заедно с новата си жена и дъщерите й Обри е бил на къмпинг по хълмовете над адриатическото крайбрежие. Обадил му се е някой приятел от лондонския банков сектор, засега с неизвестно име, казал му е, че „Татяна“ е хвърлила котва наблизо и че се е завихрил купон, така че бързо да се включва във веселието.
— На палатка? Обри? Стига си ме будалкал.
— Те, популистите от „Ню Лейбър“ така действат сега. Правят се на простолюдие. И висят по къмпингите.
— Ти ходиш ли на къмпинг, Люк?
— Да, но Елоиз ненавижда британските къмпинги. Нали е французойка. — Люк само усеща колко идиотски звучи отговорът му
— А когато ходиш на къмпинг, Люк — като, естествено, избягваш британските, — винаги ли си носиш и смокинга със себе си?
— He.
— А Елоиз да не би да ходи с всичките си диаманти?
— Тя всъщност няма такива.
Матлок се замисля върху чутото.
— Предполагам, че доста често си се виждал с Обри, Хектор, в хода на изгодните си сделки в Сити, докато ние, останалите, изпълнявахме своя дълг тук? И че от време на време сте обръщали е Обри по някоя и друга биричка, а? Както е прието в Сити, нали?
Хектор игнорира въпросите му със свиване на рамене.
— Имахме някоя и друга случайна среща. Но честно казано, не съм склонен да отделям много време на голите амбиции. Скучни са ми.
При което на Люк, комуто напоследък лицемерието се удава все по-трудно, си налага да не стисне страничните облегалки на стола си.
Имали някоя и друга случайна среща ли? Божичко, та нали бяха водили двубой помежду си до отмаляване, след което бяха продължили да се млатят. И нали, според Хектор, Обри Лонгриг бил най-двуличният, измамен, коварен и нечестен връзкар от всички капиталисти лешояди, борсови акули, акционерни хиени и авантюристи на този свят.
Нали тъкмо Обри Лонгриг бе ръководил задкулисно атаката за превземането на Хекторовата семейна фирма за търговия със зърно. Нали самият Лонгриг успял да изврънка чрез съмнителна, но хитро изградена мрежа от подставени лица бушони митническите власти на Нейно Величество да направят среднощна проверка на складовете на Хектор, по време на която срязали стотици пълни чували, разбили куп врати и изобщо изкарали акъла на нощната смяна.