Та нали именно пъклената мрежа от познати на Лонгриг в Уайтхол бе насъскала органите по охрана на труда, данъчните власти, противопожарната охрана и имиграционния контрол да тормозят и плашат служителите на фамилията, да тършуват из бюрата им, да им конфискуват отчетите и да ревизират данъчните им декларации.
Но в очите на Хектор Обри Лонгриг не беше само враг — това просто би било прекалено елементарно, — а направо архетип; класически симптом на язвата, която поглъща не само Сити, но и нашите най-ценни правителствени институции.
Така че Хектор не водеше война лично срещу Лонгриг. И най-вероятно бе казал истината, когато обясняваше на Матлок, че Лонгриг му е скучен, тъй като един от основните постулати на тезата му гласеше, че преследваните от него мъже и жени са по дефиниция скучни: посредствени, банални, безчувствени, безжизнени, различаващи се от останалите досадни люде единствено по това, че тайно се подкрепят един друг и са ненаситно алчни.
Коментарът на Хектор вече е повърхностен. Подобно на фокусник, който не желае да видите прекалено добре някоя негова карта, прехвърля сръчно колодата с международни злосторници, която Ивон му е спретнала.
Бърз кадър с тантурест, властен, много дребен мъж, който пълни чинията си от шведската маса.
— Известен сред германските кръгове под името Карл дер Клайне — отчита небрежно Хектор. — Наполовина от баварската династия Вителсбах, но не се сещам коя половина по-точно. Баварец, катраненочерен католик, както казват там; тесни връзки с Ватикана. Още по-тесни с Кремъл. Непряко избран член на Бундестага… и неизпълнителен директор на цяло котило руски нефтени компании, първа дружка на Емилио дел Оро. Миналата година ходи с него на ски в Сен Мориц. Довел беше със себе си и своя испански любовник. Саудитците умират за него. Поредният красавец.
Прекалено бързо прехвърляне към красив младеж с брада и лъскава пурпурна пелерина, който разговаря оживено с две накичени с бижута матрони.
— Най-новият любимец на Карл дер Клайне — обявява Хектор. — Осъден миналата година от мадридски съд на три години каторга за нападение с нанасяне на тежка телесна повреда, но отървал се благодарение на техническа грешка с помощта на Карл. Назначен наскоро за неизпълнителен директор в групата компании, Арена“, които притежават и яхтата на Княза… А, ето и едно лице, което трябва отблизо да следим… — Екранът примигва. — Доктор Ивлин Попъм от Маунт Стрийт в Мейфеър, известен сред приятелите си като Бъни — Зайчето. Следвал право в Нюшател и Манчестър. Имащ право да практикува в Швейцария; придворен и сутеньор на заселилите се в Съри руски олигарси, едноличен собственик на просперираща адвокатска кантора в Уест Енд. Международник, бонвиван и адски печен юрист. Корумпиран до мозъка на костите си. Къде беше уебсайтът му? Чакай. Ей сега ще го намеря. Остави ме на мира, Люк. А, ето го.
Докато Хектор се суети и мърмори, на плазмения екран доктор Попъм (Бъни, както го наричат приятелите му) продължава да гледа публиката си с търпелива радостна усмивка. Закръглен весел джентълмен с топчести бузки и бакенбарди, излязъл сякаш направо от страниците на Биатрис Потър. Колкото и невероятно да звучи, облечен е в бял тенис екип и в добавка към ракетата си е стиснал и засуканата си партньорка.
Когато най-сетне се появява, главната страница на уебсайта на „Д-р Попъм & Без Съдружници“ се владее от същото засмяно лице, кацнало на квазикралски герб с везните на правосъдието. Под него е изложена мисията на кантората му:
Професионалният опит на моя екип от експерти включва:
успешната защита на правата на водещи индивиди в сферата на международното инвестиционно банкиране срещу разследвания от страна на Службата за тежки финансови престъпления,
успешното представяне на ключови международни клиенти по въпросите на офшорната юрисдикция и на правото им да не свидетелстват пред международни и британски разследващи трибунали,
успешното реагиране на настойчивите разследвания от страна на контролните и данъчни органи и на обвиненията в нередни и незаконни плащания в полза на влиятелни личности.
— А пък гадовете не престават да играят тенис — оплаква се Хектор, докато архивът му със снимки на престъпници възвръща предишното си енергично темпо.
За нула време посещаваме спортните клубове в Монте Карло, Кан, Мадейра и Алгарве. После — в Биариц и Болоня. Напъваме се да не пропускаме надписите на Ивон и албума й от забавни снимки, плячкосани от светските списания, но никак не е лесно, освен за човек като Люк, предварително подготвен какво да очаква и защо.